Долорес Редондо - Зовът на костите

- В колко часа отварят? - запита помощникът й с очи върху часовника.

- Преди девет едва ли, но обикновено имат телефон за спешни случаи, който работи денонощно - отговори тя и отново погледна към прозореца, където далечно бледо сияние предвещаваше настъпването на утрото.

- Имам да свърша няколко неща тази сутрин, но ако мога, ми се ще да дойда с теб до погребалните агенции, мисля, че в Елисондо са две. Погледни дали няма и други в съседните села, но не им се обаждай, предпочитам лично да ги попитам, може би ще опресним паметта им.

Тя се качи в колата, без да съблича пухенката, и подкара бавно по пустите улици на отворен прозорец, за да не пропусне птичата врява призори. Като мина през ,Чокото“, зави, за да влезе през задния вход на пекарната, която по това време трябваше да е затворена, и спря колата така, че фаровете да осветяват стената. С дебели аерозолни струи някой бе написал „МРЪСНА КУРВА“. Стоя там една минута, загледана в надписа, и колкото повече го четеше, толкова по-безсмислен й се струваше. Включи на задна и подкара към вкъщи. Завари Рос на вратата да си облича палтото. Сбогува се с нея, без да споменава за надписа в работилницата, влезе навътре в смълчаната къща, където всички още спяха, и усети как, за разлика от останалата част от сградата, където имаше газово отопление, температурата в дневната бе спаднала с няколко градуса на разсъмване. Коленичи пред камината и започна успокоителния ритуал по разпалване на огъня. Действаше механично, повтаряйки усвоената още в детството церемония, която винаги й носеше необясним покой. Когато пламъците плъзнаха по най-дебелите дънери, стана и погледна часовника, пресмятайки разликата с Луизиана. Извади джиесема си, потърси името на агент Дюпри в списъка и набра номера, усещайки как сърцето й спира и прескача един удар, стиснато като с клещи от страха, докато някой вътре в нея крещеше да затвори телефона, да не се обажда, точно преди топлият глас на агент Алойзиъс Дюпри да й отговори от някаква точка на Ню Орлианс.

- Добър вечер, инспектор Саласар, или трябва да кажа добър ден?

Амая въздъхна, преди да отвърне.

- Здравей, Алойзиъс. Тъкмо се развиделява - отвърна, опитвайки се да овладее треперенето, обхванало тялото й, въпреки огъня, който вече гореше в камината, подклаждан от сухите цепеници.

- Как си, инспекторке? - Гласът му долетя топъл и добронамерен, какъвто си го спомняше.

- Смутена, много неща наведнъж, може би прекалено много - призна тя.

Излишно бе да се опитва да лъже Дюпри, в края на краищата смисълът на тези сутрешни обаждания беше да прояви максимална откровеност, иначе щяха да бъдат безцелни.

- Намирам се в Бастан. Разследвам един случай, който ме докара тук; нищо сериозно, задача, която се налага да изпълня по-скоро заради политическата ангажираност на началниците ми, отколкото по друга причина, но днес открих, че другият случай, с който се занимавам, изглежда, тръгва от Долината. Още не знам как да го обясня, но предчувствам, че е един от онези случаи... На всичко отгоре изглежда, че убиецът се опитва да установи връзка с мен. Както в подобни случаи, които изучавах в Куонтико, начинът му на действие отговаря на индивид от типа Джак, като при хората, които се обаждат в полицията, само че този е по-изобретателен, и започвам да подозирам, че си имам работа с по-сложна личност. - Амая спря, за да подреди мислите си.

- Колко по-сложна?

- Още не смея дори да го определя по този начин. Знаем само, че извършителите са долнопробни престъпници: дребни обири, кражби, измами, свързва ги само агресията към по-слабия пол. Посегнали са на жени от близкото си обкръжение, които по досегашните ми сведения имат връзка с Долината: едната е живеела тук, другите са родени в Бастан... - Този път спря, без да знае как да продължи. - Разбирам, че изглежда съшито с бели конци, Дюпри, но нещо ми подсказва, че зад всичко това се крие още нещо - заоправдава се тя, - лошото е, че не знам откъде да започна.

- Знаеш и още как, инспектор Саласар, трябва да започнеш от...

- От началото - довърши изречението тя с тон, който издаваше отегчението й.

- А началото беше?

- Убийството на Йоана Маркес - отвърна Амая.

- Не - прекъсна я той рязко.

- Това беше първото престъпление, при което разбрах, че е имало ампутация, възможно е да има и други преди него, но... нейният баща - убиецът, остави бележка за мен, преди да си пререже гърлото, и това отприщи разследването.

- Но кое беше началото? - повтори въпроса Дюпри почти шепнешком.