Долорес Редондо - Зовът на костите

Маркина поклати отрицателно глава.

- Ръцете ми са вързани.

Тя го погледна в очите.

- Да, за такова нещо се иска голяма смелост.

Той вдигна нагоре двете си ръце.

- Не ми причинявай това, Амая, недей - помоли.

Тя вирна презрително глава.

- Нямаш право да ми го причиняваш.

- Не знам за какво говорите, господин съдия.

- Отлично знаеш за какво говоря.

Джиесемът на Амая иззвъня. Тя погледна бързо екрана: беше Ириарте. Отговори, втренчена все така предизвикателно в Маркина, изслуша какво й казват и затвори в момента, в който телефонът на съдията започваше да звъни.

- Вие сте дежурен, нали? Не си правете труда да вдигате, аз ще ви кажа за какво ви търсят. Параноичният психиатър с наранена чест сега вече е и с наранено тяло, толкова наранено, че се е преселил в отвъдното; на всичко отгоре най-случайно се намира на паркинга на Университетската клиника, и то след като точно тази сутрин се зарече, че няма да остави така нещата със Сарасола.

Свечеряваше се бързо и черните облаци над Памплона доста спомагаха за това. Най-сетне бе престанало да вали, макар че по небето си личеше, че затишието е само временно. Над двигателите на спрелите полицейски коли бе увиснало покривало от призрачни изпарения, а паркингът бе осеян с локви, които Амая трябваше да обикаля, за да стигне до трупа, следвана по петите от умълчалия се съдия. Щом я видя, доктор Сан Мартин й се усмихна за поздрав.

- Инспектор Саласар, колко се радвам да ви видя, макар и тук.

- Здравейте, докторе - отвърна тя.

Ириарте се приближи и й показа окървавена папка, в която се виждаха документи. Амая потвърди с глава: да, това беше Алдо Франц, доктор Франц.

Тялото беше полуоблегнато на една кола. Струите кръв идваха от врата, от не много голям, но дълбок разрез. Беше наръган няколко пъти с нож и на това място ризата беше разкъсана, а вратовръзката изглеждаше като инкрустирана в стомаха, сякаш раната я бе погълнала.

- Най-напред е бил намушкан в корема; така, без да местя тялото, преброявам осем прободни рани; разрезът на шията е по-късен, вероятно за да му попречат да вика. Имал е време колкото да посегне към раната, за да спре кръвоизлива, виждате ли? - каза Сан Мартин и показа окървавената китка и маншет на ризата. - Сигурно бързо е загубил сили при такова кръвотечение.

Амая погледна съдията, който изглеждаше много мрачен, вперил очи във вадичката кръв, потекла по мократа земя до съседната локва, където бе образувала причудливи червени цветя върху водната повърхност.

Непрекъснатите и безогледни опити на доктор Франц да повлияе на мнението й не му бяха спечелили нейното приятелство, но сега, гледайки бездиханното му тяло, прободено на няколко места и проснато сред локвите, Амая се питаше до каква степен е отговорна за смъртта му, задето не му бе обърнала достатъчно внимание. Вярно, че го бе предупредила да не се замесва, но от друга страна, знаеше, че за него това е нещо лично, а по природа хората се чувстват в правото си и едва ли не задължени да решават за своя сметка подобен тип оскърбления.

Монтес говореше настрани със Сабалса, а младши инспектор Ечайде се усмихваше тъжно на поученията на доктор Сан Мартин, който не можеше да устои на удоволствието да постави на изпитание издръжливостта на стомаха му. Наведен над трупа и въоръжен с химикалка, докторът разтваряше шлифера и сакото на мъртвеца, та Йонан да проследи траекторията на пробожданията.

- Ако се загледате внимателно, ще видите, че макар и много близо едно до друго, лесно може да се установи в какъв ред са били направени. Нападателят явно е стоял отпред, пристъпил е към него със скрито оръжие; може би го е прегърнал или го е задържал, докато го мушка, това тук сигурно е първото, най-ниското пробождане. Нападателят е изчакал да се доближи много и с дясната ръка го е наръгал в червата. - Той вдигна очи към Йонан, за да каже: - Много болезнено, но не смъртоносно. - Издържа две секунди погледа на полицая и се върна към трупа. - Следващите са от чиста ярост, вижда се как е вървял нагоре, сякаш е рисувал стълба, най-вероятно защото жертвата е започнала да се отпуска; напредвайки, е уцелил черния дроб, стомаха и... Помогнете ми - каза той и наведе трупа, опипвайки гърба.

Амая наблюдаваше как младши инспектор Ечайде затваря очи, докато с две ръце придържа безжизненото тяло за едното рамо.

- Да - обяви победоносно Сан Мартин, - точно това си мислех; някои вървят отпред назад.

- Нужна е много сила - каза Ечайде, полагайки с облекчение трупа на земята.