Долорес Редондо - Зовът на костите

Сарасола се усмихна, гледайки Амая.

- Носи ви се славата. Смятах, напълно основателно, че притежавате необходимия професионализъм и чувствителност за един толкова специален случай; излишно е да ви казвам, че за църква...

Амая го прекъсна.

- Къде бяхте преди един час?

- Обвинявате ли ме?

- Само ви питам - отвърна търпеливо тя.

- Но звучи като обвинение.

- В клиниката ви е извършено убийство, жертвата е идвала при вас, а отношенията помежду ви не са били особено дружески.

- Това, че отношенията ни не са били дружески, се отнася до него; престъплението е извършено на паркинга и тази клиника не е моя, аз съм само директор на психиатрията.

- Знам - каза Амая с усмивка. - Директорът на психиатрията е този, който дава разрешение за външните терапии, като тези, които се провеждат по затворите.

- Така е - съгласи се той.

- Поне двама пациенти, които са убили жените си и са били лекувани от вас в затвора, са се самоубили, оставяйки един и същ подпис.

- Моля? - Изненадата му беше неподправена.

- Хасон Медина, Рамон Киралте, а сега и Антонио Гаридо, който точно днес сутринта използва правото си на обаждане, за да позвъни тук.

- Не познавам тези хора, никога не съм чувал имената им, можете да проверявате колкото телефонни обаждания искате. Днес цяла сутрин бях в архиепископията на среща с един прелат от Ватикана, който ни гостува.

- Под формулярите за лечение на пациентите ви стои вашият подпис.

- Това нищо не означава, аз подписвам много документи. Винаги подписвам и назначенията, разбира се. Но никога не посещавам затворници, това е доброволен труд. Неколцина лекари от тази клиника участват в тази дейност, но мога да ви дам думата си, че никой от тях няма нищо общо с подобно отвратително деяние.

- Не сте ли се самоназначавали за лекар посетител в някой затвор?

Сарасола отрече с глава; объркването му беше очевидно.

- Къде е Росарио?

- Моля? Майка ви?

- Искам да я видя.

- Това е невъзможно. Росарио е подложена на лечение, при което изолацията е от съществено значение.

- Заведете ме да я видя.

- Ако направим това, ще обезсмислим работата от последните дни, а съзнанието на човек като майка ви не работи като нещо, което може да се изключи и по-късно отново да се включи. Прекъснем ли терапията сега, последиците може да са много тежки.

- Приемам ги; от друга страна, онзи ден това не ви вълнуваше особено.

- Ще трябва да се подпишете, че клиниката не носи никаква отговорност...

- Ще подпиша каквото искате, но после; сега ме заведете да видя Росарио.

Сарасола се изправи и Амая и Ириарте го последваха по коридора, преграден с няколко врати, които докторът отваряше с електронната си карта и личен код. Така се озоваха пред една стая. Сарасола се обърна към Амая, очевидно възстановил обичайната си самоувереност.

- Сигурна ли сте? Не го казвам заради Росарио, тя ще бъде щастлива да ви види, убеден съм, но вие готова ли сте?

„Не“, извика едно момиченце вътре в нея.

- Отворете вратата.

Сарасола вкара кода, отвори вратата и леко я бутна навътре.

- Влезте - покани той Амая, отстъпвайки й мястото си.

Инспектор Ириарте се изпречи пред нея, извади оръжието си и пристъпи напред.

- Боже мой! Това не е нужно - запротестира отец Сарасола.

- Тук няма никого - обърна се Ириарте. - Подигравате ли ни се?

Психиатърът влезе в стаята; изглеждаше наистина смаян. Леглото беше разхвърляно, два подплатени каиша висяха от двете му страни.

- А в банята? - подсказа Амая, закривайки с ръка носа и устата си, за да не вдишва миризмата на майка си.

- Тя беше с катетър, за да я държим напълно неподвижна, не е нужно да ходи до банята -каза Сарасола, наблюдавайки с клинично око реакцията на Амая. - Не понасяте миризмата й... невероятно. Аз усещам само използвания тук дезинфектант, но вие...

- Къде е тя? - прекъсна го побесняла Амая.

Той кимна и се отправи към етажната регистратура. Сарасола, изглежда, имаше доста страшна слава. Петдесетинагодишната сестра скочи на крака, опъвайки с две ръце униформата си. Боеше се от него.

- Защо Росарио Итурсаета не е в стаята си?

- О, доктор Сарасола, добър ден. Закараха я за компютърна томография.

- Компютърна томография ли?

- Да, доктор Сарасола, беше планирана.

- Не съм предписвал компютърна томография за Росарио Итурсаета, сигурен съм.

- Предписа я доктор Берасатеги.

- Това е абсолютно нередно - отсече свещеникът и извади телефона си.

Сестрата поруменя и леко потрепера. Амая се извърна отвратена. Ако имаше нещо, което ненавиждаше повече от раболепието на хора като Инмакулада Еранс, това бе сервилността, циментирана със страх.