Долорес Редондо - Зовът на костите

- Знам, че ние не можем да ги видим, но би било интересно вие да прегледате отново записите от последните сеанси на Росарио, за да установим дали някоя нейна дума няма да ни насочи към следа. Ще ми е нужна и помощта на шефа на охраната.

Сарасола направи жест на охранителя, който кимна утвърдително и застана по същия начин почти мирно.

Амая се обърна към него.

- Съобщете на инспектор Монтес модела и регистрационния номер на колата на доктор Берасатеги, за да издадем заповед за издирване. Искам да видя цялата налична документация за този лекар: автобиография, препоръки, титли, картона с личните му данни и молбата му за постъпване на работа или писма за представяне, ако има такива. И разбира се, телефонния му номер и адреса, както и тези на роднините му.

Сарасола кимна с разбиране и извади джиесема си.

- Ще се обадя на секретарката си.

Ириарте се намеси.

- Осигурете ни работно място, ако е възможно.

- Можете да използвате кабинета на началника на охраната.

Монтес влезе с увеличените снимки на Берасатеги в ръка и погледна загрижено Амая.

- Сабалса казва, че името на тоя тип се появява поне два пъти в списъка. - Той не сваляше очи от нея, сякаш не можеше да преодолее изумлението си. - По дяволите, шефке, този човек, доктор Берасатеги, беше моят терапевт, докато бях отстранен от служба. Той провеждаше терапията за овладяване на гнева.

Тя го погледна учудено.

- Това да ви е за утеха, инспекторе, нищо чудно тогава, че ви се искаше да ме убиете.

Използвайки кода на Сарасола, Амая получи достъп до цялата документация за доктор Берасатеги. Блестяща биография, учил в Швейцария, Франция, Англия. Роден в Навара, мястото не се уточняваше; липсваха и имената на родителите или адресът им.

- Докторът май е скъсал всички връзки с роднините, но все пак е отбелязан адресът му тук, в Памплона; според записаното не е женен и живее сам.

- Добре, пътьом ще се обадя на съдията, но преди това изпратете по електронната поща снимката на Берасатеги до затворите в Памплона и Логроньо да видим дали някой ще го разпознае. Подчертайте, че е спешно, ако е нужно, разговаряйте с директорите, трябва да знам възможно най-скоро; изпратете я и в Елисондо, нека една патрулка посети Нурия и майката на Йоана Маркес и да им покажат снимката.

По улиците на Памплона още се мяркаха хора, излезли да пазаруват, макар че по това време магазините бяха пред затваряне. Докато пътуваха, бе позвънила на Маркина, който като че ли задиша по-спокойно, когато разбра, че Сарасола не изглежда замесен в случая и че всичко сочи, че другият лекар, Берасатеги, е действал на своя глава.

- Пътуваме към дома му, но ще ми трябва заповед за влизане и претърсване на жилището, независимо дали той е там, или не.

- Имате я.

- ...Още нещо.

- Каквото кажете.

- Благодаря за предишното разрешение.

- Не е нужно да ми благодарите, оказахте се права; макар да не е бил Сарасола, ключът е бил там.

Монтес и Амая се качиха в асансьора заедно с портиера, а Ечайде и Ириарте тръгнаха по стълбите. Амая изчака всички да заемат позиция от двете страни на вратата и Монтес задумка по нея.

- Полиция, отворете - извика той и се дръпна настрани.

Отговор не последва, не се чу и движение вътре.

- Казах ви, че го няма - обади се портиерът зад гърба й. - Постоянно е в чужбина и сега сигурно е на път; поне от седмица не съм виждал господин Берасатеги.

Амая даде знак на Ириарте и той взе ключа от портиера, вкара го в бравата, превъртя го два пъти и отвори вратата. Монтес я бутна и влезе с оръжие в ръка, следван от останалите.

- Полиция - извикаха.

- Чисто е - извика Ириарте от другия край на апартамента.

- Чисто е - повтори Монтес откъм спалнята.

- Добре, ще претърсим къщата, всички с ръкавици - нареди Амая.

Апартаментът се състоеше от дневна, кухня, спалня с баня, помещение с гимнастически уреди и обширна тераса; общо около двеста квадратни метра, в които цареше усещане за строг ред, подсилвано от почти монашеското обзавеждане в черно и бяло.

- Гардеробите са практически празни - обяви Ириарте. - Дрехи почти няма, няма и кой знае колко вещи, не видях компютър, нито стационарен телефон.

Йонан застана на вратата на кухнята.

- И тук шкафовете са празни, в хладилника има само бутилки с вода, затова пък под кухненския плот открихме скрит малък фризер. По-добре елате да го видите.

Ставаше дума за доста съвременен модел от неръждаема стомана, идеално замаскиран между кухненските шкафове и общия горен плот. Приличаше малко на шкаф за вино с две подвижни чекмеджета, които младши инспекторът отвори пред нея, за да види, че поне едното от тях е празно. Вътрешните стени не бяха заскрежени и замразителят изглеждаше безупречно чист, като току-що доставен от магазина. Върху най-горната табличка имаше дванайсет пакетчета с различен размер, но не по-големи от мобилен телефон всяко. В строг ред те заемаха цялата полица и веднага се набиваше на очи старанието, с което бяха подредени и опаковани в плътна и твърда, кремава на цвят восъчна хартия, а както бяха привързани с панделка, имаха вид на дребни подаръчета, стига да не бяха картонените етикетчета на всяко от тях. Всички мигновено ги познаха - бяха ги виждали стотици пъти да висят от пръстите на краката или ръцете на труповете в моргата. На редовете за отбелязване на данни бяха написани ръчно с нещо, което Амая определи като въглен, различни поредици от цифри, които според нея приличиха на дати.