Долорес Редондо - Зовът на костите

Докторът набра номера, вдигна апарата до ухото си и зачака, докато лицето му все повече се изкривяваше от ярост.

- Не вдига - обърна се той към сестрата. - Потърсете доктора по интеркома из цялата клиника, да ми се обади моментално.

- Къде се правят компютърните томографии?

- На партера - отговори Сарасола, вървейки към асансьора.

- Кой е този лекар?

- Блестящ специалист, не мога да разбера откъде идва това решение. Росарио не биваше да излиза от изолацията при никакви обстоятелства в тази фаза на лечението и той го знае, така че вероятно е възникнала някаква причина. Доктор Берасатеги е изтъкнат психиатър, един от най-добрите лекари в екипа ми, ако не и най-добрият. Получил е отлично образование и е много тясно свързан със случая на Росарио. - Той махна с ръка, сякаш си бе спомнил нещо. -Вие вече се запознахте - каза, - макар и неофициално. Готвех се да ви го представя в деня на инцидента с майка ви в стаята с огледалата. Спомняте ли си? Беше един от лекарите, с които се разминахме в коридора. Като го видях, си спомних, че той пръв бе проявил интерес към Росарио и нейния случай, и щях да ви го кажа, но вие... всъщност разбирам, моментът май наистина не беше подходящ.

Споменът за страховитото усещане тогава се върна в съзнанието й, но тя го отпрати, опитвайки се да разсъждава.

- Доктор Берасатеги ли ви заговори за случая? Така ли възникна вашият интерес към него?

- Да, вие ме попитахте, спомняте ли си? И аз ви отговорих, че е представян на няколко конгреса и че не помня кога за пръв път са ми споменали за него, но като го видях, се сетих.

- Името му ми звучи познато.

- Нали ви казвам, той е известен психиатър.

- Не, не е заради това - отсече Амая, докато се напрягаше да си спомни и опираше само до неприятното усещане, което човек изпитва, когато знае, че е на ръба да си спомни нещо, но то отново потъва в черните дебри на съзнанието.

Стигнаха до регистратурата на радиологията и докторът отново запита друга разтреперана сестра, докато вътрешната уредба повтаряше съобщението за повикване. Да, имало планирана компютърна томография преди два часа, но не била направена.

- Ще ми обясните ли защо?

- Сега застъпвам на смяна, но в дневника пише, че доктор Берасатеги я е отменил в последния момент.

- Нищо не разбирам - възкликна Сарасола.

Цветът на кожата му, която с всяка минута ставаше все по пепелява, и яростният тон, с който говореше, показваха, че е свикнал да държи всичко под контрол. Той направи още един неуспешен опит да се свърже с лекаря, след което повика охраната.

- Открийте доктор Берасатеги и една пациентка от психиатрията, Росарио Итурсаета. Много е опасна.

- Сигурно имате камери - обади се Ириарте.

- Разбира се - отвърна Сарасола с известно облекчение.

Когато пристигнаха, суматохата в залата за вътрешно наблюдение беше очевидна. Щом ги видя, шефът на охраната се обърна към Сарасола и Амая забеляза, че застана почти мирно, сякаш се обръщаше не към лекар или свещеник, а към генерал.

- Доктор Сарасола, прегледахме записите от камерите и установихме, че психиатърът наистина е слязъл с пациентката до партера, след което двамата са излезли през задния вход.

Сарасола се слиса.

- Какво говорите? Това е невъзможно!

Охранителят извади един кадър върху два от мониторите. Лекар в бяла престилка вървеше до санитар, който тикаше носилка. Пациентът върху нея беше покрит с чаршаф и не можеше да бъде разпознат. Следващият кадър беше от асансьора. На партера двамата се виждаха през един коридор. На следващия кадър санитарят вече го нямаше, а лекарят в бяла престилка помагаше на някакъв човек да върви; човекът носеше дълга до глезените пухенка, а главата му бе скрита под качулка, поръбена с кожичка.

- Отвежда я пеш! - извика Сарасола, без да вярва на очите си.

Радиостанцията на началника на охраната изпращя и някой от другия край му съобщи нещо, от което лицето му помръкна, преди да заговори отново.

- Открили са санитаря в една от стаите на чистачките, ранен е тежко, наръган с нож.

Сарасола затвори очи и Амая разбра, че е на път да блокира.

- Докторе, накъде води този изход?

- Към паркинга - проговори с мъка той. - Не мога да проумея това безразсъдство от страна на колегата, освен ако тя не го заплашва, а вече знаем колко е опасна.

- Погледнете пак, докторе, той върви доброволно и подкрепя нея.

Сарасола се втренчи в екраните, на които се виждаше как лекарят помага на придружителката си да го хване подръка, като същевременно я насочва накъде да върви.