Долорес Редондо - Зовът на костите

- Или силна омраза - обади се Ириарте. - Личи, че е нещо лично, повечето пробождания нямат за цел да го убият, а само да причинят силна болка.

Амая ги слушаше, поделяйки вниманието си между трупа и съдията, който на няколко стъпки зад нея диктуваше текста за доклада на съдебния секретар, загледан в хипнотизиращата вадичка кръв и произволните дири, които бе очертала по водата, без да се разтваря в нея. Тя тръгна към него и нарочно стъпи в локвата, която се размъти под краката й и й върна вниманието на съдията. Той я погледна за миг в очите, отклони поглед към фасадата на клиниката и кимна утвърдително.

Амая се обърна към своя екип.

- Ириарте, с мен. Монтес, разпределете хората по всички входове: главния, на спешното, към кухнята, всички. Търсим доктор Сарасола. - Изведнъж си даде сметка, че не знае малкото му име. - Свещеник, отец Сарасола, обикновено е облечен в черно расо с бяла якичка, макар че в клиниката носеше бяла престилка. Ако го откриете, любезно го помолете да почака, кажете му, че искам да говоря с него, и не му позволявайте да си тръгне, но без да го арестувате; измислете някакъв претекст.

В този час на регистратурата на клиниката беше спокойно. Амая и Ириарте се отправиха към асансьора, а Сабалса остана пред главния вход. Момичето на регистратурата викна към тях.

- Извинете, на кой етаж отивате? Времето за посещения изтече.

Амая съвсем обърна гръб.

- Извинете! - настоя момичето. - Влизането по етажите извън часовете за посещение е забранено, освен ако нямате уговорена среща.

Гласът й привлече вниманието на охранителя, който промени маршрута на разходката си и се запъти към регистратурата. Вратите на асансьора се отвориха пред тях и двамата влязоха вътре, без да отговорят.

- Сигурно вече предупреждава - каза Ириарте, докато вратите се завтаряха.

Тревогата, изглежда, още не бе стигнала до четвъртия етаж. Подминаха регистратурата на етажа, крачейки решително към кабинета на Сарасола. Зад плота изникна сестра, която не бяха забелязали.

- Извинете, влизането тук не е позволено.

Амая протегна ръка да й покаже значката си и почти докосна носа на сестрата, която сепнато се закова намясто.

Когато стигнаха до кабинета, Амая почука бързо два пъти на вратата, преди да я отвори. Седнал зад бюрото си, доктор Сарасола не изглеждаше изненадан, че ги вижда.

- Заповядайте, влизайте и сядайте. Предполагах, че ще ме посетите. Това, което се е случило на паркинга пред нашата клиниката, е ужасно, в самия център на Памплона! В такъв спокоен град да се случват подобни неща. Ужас!

- Не знаете ли коя е жертвата? - попита Ириарте.

Дори Сарасола да нямаше нищо общо, на Амая не й се вярваше влиятелният свещеник да не е бил осведомен вече за нещо, станало пред входа на клиниката му.

- Е, носят се слухове, разбира се, но кой да им вярва; очаквах вие да ми потвърдите.

- Жертвата е ваш колега, доктор Франц - каза Ириарте.

Амая следеше изражението на свещеника и той, съзнавайки, че го наблюдава, реши да не се преструва на изненадан.

- Да, уведомиха ме, но се надявах да е грешка.

- Имахте ли уговорена среща с него? - попита Амая.

- Уговорена среща с него? Не, не знам защо мислите така, не...

Прекалено дълъг отговор, помисли си Амая; едно „не“ щеше да е достатъчно.

- Както ви е известно, доктор Франц не беше съгласен с начина, по който Росарио бе преместена в тази клиника, и днес сутринта сподели с няколко души намерението си да си изясни някои неща с вас.

- Аз не знаех нищо - заяви Сарасола.

- Много лесно ще проверим последните обаждания на доктор Франц - каза Ириарте и вдигна джиесема си.

Сарасола сви напред устни като за целувка и остана така няколко секунди.

- Възможно е да се е обаждал, но не съм го взел под внимание, обаждал се е няколко пъти след преместването...

- Преобличали ли сте се през последните часове, докторе? - попита Амая, оглеждайки безупречния му вид.

- Накъде биете?

- Аз бих казала, че току-що сте взели душ

- Не разбирам какво значение може да има това.

- Човекът, наръгал доктор Франц, трябва да се е изцапал с кръв.

- Да не би да намеквате...?

- Доктор Франц мислеше, че вие имате нещо общо със случилото се в неговата клиника, със странното поведение на Росарио и че по някакъв начин сте организирали преместването й тук.

- Това е смехотворно. Доктор Франц бе разяждан от професионална завист.

- Защо поискахте аз да поема случая с оскверняванията?

- Какво общо има това?

- Отговорете, ако обичате - настоя Ириарте.