Долорес Редондо - Зовът на костите

Маркина влезе забързано. Носеше дълго палто от вълнен плат, в който капките дъжд не успяваха да проникнат и образуваха по повърхността причудливи матови форми.

- Съжалявам, че ви накарах да чакате - извини се той и забеляза присъствието на секретарката.

- Още ли сте тук, Инма? - каза той, кимвайки към часовника.

- Довършвах тези досиета - отговори тя с меден глас.

- Не сте ли погледнали колко е часът? Оставете ги за утре.

Тя възрази.

- Исках да ги свърша днес, ако нямате нищо против, утре имаме доста работа...

Той се усмихна, показвайки й съвършените си зъби, и пристъпи към нея.

- Дума да не става - каза, затваряйки папката, - няма да ви позволя, вървете си у дома да си починете.

Тя го погледа захласнато няколко секунди, преди да се сети за присъствието на Амая.

- Както кажете - отвърна малко отчаяно.

Веднъж приключил с домашните задължения, съдията тръгна към кабинета си, без повече да поглежда секретарката.

- Заповядайте, инспекторе - каза той.

Амая го последва и усети по гърба си кинжалите, които Инма й забиваше под формата на погледи. Обърна се, за да види едно помръкнало лице, сякаш светлината пред него бе угаснала, устните - по-прави от всякога, а в погледа - древната омраза, присъща за ревнивите жени.

И й се изплези.

Омразата премина в изумление и дълбоко възмущение. Секретарката грабна палтото си от закачалката и излезе почти тичешком. Усмивката още играеше на устните на Амая, когато седна пред съдията. Той я погледна малко объркано, без да е съвсем наясно какво става.

- Сигурно имате новини по случая, иначе нямаше да дойдете - започна любезно той.

- Точно така, още снощи ви съобщих, че сме арестували заподозрения. Държим го при нас, в управлението, но искам да поговоря с вас за друго.

През следващия половин час тя го информира какво са открили през последните часове и какви нови съмнения и подозрения са се появили. Маркина я слушаше внимателно и си водеше бележки, докато тя говореше. Когато свърши, двама помълчаха няколко секунди. Съдията сбърчи леко вежди и наклони глава.

- Искате да арестувате свещеник, аташе на Ватикана по въпросите за защита на вярата и за капак един от най-високопоставените представители на курията, защото подозирате, че е сериен убиец, канибал и подстрекател на престъпници?

Амая затвори очи и изпусна целия си въздух през ноздрите.

- Няма да го обвинявам в нищо, само искам да го разпитам. Той е началник на психиатрията и на Университетската клиника, той посочва психиатрите, които ще оказват помощ по затворите.

- Става дума за безвъзмездна помощ.

- Все ми е едно дали е безвъзмездна, ако помощта им цели да подбужда агресивни типове към още по-голяма агресивност или към самоубийство.

- Това трудно може да се докаже.

- Да, но за момента разполагам с поредица от хвърчащи доклади от затворите, под които стои подписът на Сарасола, а в графата „Изпратен психиатър“ не е отбелязано никакво име.

- Нередност, която наказателните институции не са забелязали - подхвърли съдията.

- Отдолу е стоял подписът на шефа на психиатрията, защо да се усъмняват.

- Мислите ли, че той щеше да подписва лично бланките, ако после сам ходеше при затворниците?

- Би било добро алиби. Сигурно и адвокатът би казал същото.

- Не вярвам в този контекст да се появи адвокат, защото това, което искате от мен, е невъзможно. Става дума за висш представител на Ватикана, дори само това би ни хвърлило в конфликт със Светия престол. От друга страна, говорим за много престижна клиника на „Опус Деи“. Вие сте местен човек, не е нужно да ви казвам кои са те.

- Отлично знам кои са, но искам само да му задам няколко въпроса.

Маркина поклати отрицателно глава.

- Трябва да премислите, обвиненията на един психиатър с наранена лекарска чест, а може би и накърнена текуща сметка не са достатъчни, за да разпитваме видна личност като Сарасола.

- Виновникът за оскверняванията, който се опита да убие жена си, днес сутринта се е обаждал в тази клиника, по-конкретно в психиатричното отделение. Всички убийци са ходили на лечение, а поне двама от тях са посещавали същата клиника. Имат връзка с трима от убийците и съм убедена, че ще мога да докажа, че имат такава и с останалите, а доводите на този наранен по думите ви психиатър не са толкова лишени от смисъл, те са обосновани и добре обмислени, в интерес на истината намесата на Сарасола не изглежда случайна. Той самият настоя аз да се заема с разследването на оскверняванията в Арискун и като по чудо се появи, когато се наложи да преместим майка ми.