Долорес Редондо - Зовът на костите

- Аз не мисля така. Сигурен съм, че той стои зад всичко, и както ви казах, няма да се спра.

- Не знам какво означава това, но не си създавайте неприятности. Засега само вие отправяте заплахи срещу Сарасола. Не бих искала да си навлечете проблеми. Оставете нещата на нас, ще проучим случая, обещавам ви.

- Ясно... - Не беше убеден, никак дори. - Този човек е демон, помнете ми думата, колкото и невероятно да звучи от устата на психиатър.

Амая се върна в тъмната стая и се загледа в Гаридо. Въпреки окаяния вид на лицето си той не показваше признаци на умора, седеше спокойно и си играеше да отлепва с нокът етикета на бутилчицата с вода. Един униформен полицай му бе донесъл кафе в хартиена чаша и някакъв сладкиш, увит в целофан, по всяка вероятност от автомата на първия етаж. Гаридо дъвчеше търпеливо всяко парченце, преди да го глътне. Сигурно го болеше ужасно, но не издаваше нито стон. Култура на болката, помисли си Амая. Може би все пак беше по-разпространена, отколкото си представяше Ласа III. Видя, че Гаридо казва нещо на постовия до вратата. Включи високоговорителя, но междувременно Гаридо отново бе замълчал. Тя надникна в коридора и повика друг полицай.

- Сменете колегата си в стаята.

Когато първият излезе, Амая го запита.

- Какво ви попита?

- Колко е часът. После настоя да се обади по телефона.

Амая се обърна към Ириарте и Монтес, които се връщаха от закуска.

- Поискал е обаждане.

Ириарте се изненада.

- Уж каза, че не му трябва адвокат.

- Е, да, но сега иска да се обади. Изведете го в коридора с белезници и не го изпускайте от око.

- Извинете, госпожо инспектор - прекъсна я полицаят, говорил с Гаридо. - Той ми каза, че иска да се обади на своя психиатър.

- На психиатъра си?

- Да, това каза.

Докато се връщаше в кабинета, чу сигнала за входящо съобщение и почти едновременно с него телефонът й завибрира от ново повикване. Беше Сабалса.

- Добър ден, шефке - каза той, като почти всмукна последната дума. - Със социалните изведохме Бенят Салдуа от дома му. Току-що говорих с неговия братовчед от Памплона, той май ще се погрижи за момчето.

- Хубаво.

- Приключих със сравняването на списъците, има няколко повтарящи се имена. Току-що ви ги изпратих.

- Чудесно. Нещо друго?

- Да, тази сутрин проведохме щателен оглед на старата болница за поклонници, където се криеше заподозреният. По всичко личи, че е прекарал вътре доста време, явно чакайки. Намерихме остатъци от храна и провизии, които показват, че е бил там поне от петнайсет дни и е възнамерявал да остане още известно време. Но най-интересното е, че на горния етаж на сградата открихме складирани много от старите мебели на болницата. Имаше легла, лампи, шкафчета, както и витрини с медицински инструменти, доста подобни на скалпела, изследван от доктор Сан Мартин, аз бих казал идентични. Ей сега ще ви пратя снимките.

- По дяволите! Ама, разбира се, старата болница за поклонници! Оттам са взели медицинските инструменти. Гаридо казал на Нурия Отаньо, че ще я „заведе в болницата“, което първоначално ни се струваше лишено от смисъл... Добра работа, младши инспектор, поздравявам ви. Изпратете ги на Сан Мартин за сравнение и... Сабалса, елате в Памплона, трябвате ми тук.

- Да, шефке - отвърна той.

Амая се усмихна. За пръв път го произнасяше отчетливо.

След като затвори, прегледа имейла. Списъкът на повтарящите се имена беше по-дълъг, отколкото си бе представяла. Прочете го, опитвайки се да запомни наизуст имената. Някои й звучаха познато - нормално: през последните години тя и сестрите й бяха чували десетки от тях, докато стискаха ръцете на лекари в коридорите на болници, чакални и психиатрични кабинети. Дори доктор Франц се явяваше два пъти. Но не и Сарасола. Препрочете списъка, за да види дали някое име няма да привлече повече вниманието й. Почти всички фамилии бяха наварски или баски. От най-често срещаните. Затвори списъка и отново се замисли за Гаридо и за казаното от Монтес за терапията за контролиране на гнева. Потърси номера на Падуа.

- Добър ден, госпожо инспектор, канех се да ви позвъня, за да ви улесня. Днес вие сте новината в цялата долина: арестувала е осквернителя.

- Благодаря, Падуа, но този човек е само марионетка. Намираме се още в самото начало.

- С какво мога да ви помогна?

- Хрумна ми нещо. Много ми се ще да разбера дали затворникът от Логроньо, който се самоубил, е ходел на терапия преди или докато е бил зад решетките, и си помислих, че с вашите връзки в националната полиция там... За Медина вече знам, че не е ходил на терапия преди това, но искам да науча дали в затвора се е подлагал на психиатрично лечение.