Долорес Редондо - Зовът на костите

- Защо искате да знаете?

- Трябва да си изпия лекарството.

- Шест сутринта.

Гаридо се усмихна и лицето му се сгърчи още повече.

- Губите си времето.

- Така ли? Защо?

- Защото ще говоря само с прочутата полицайка - каза той и се ухили глупаво.

Зад стъклото Амая погледна към Йонан и въздъхна с нарастващо усещане за нещо вече видяно и преживявано при ареста на Киралте. Явно бяха подготвяни от един и същ учител.

- Не знам кого имате предвид - отговори Ириарте.

- Имам предвид онази там - каза арестантът, сочейки огледалото с един от отрязаните си пръсти.

- Ще говорите с инспектор Саласар?

- Да, но не сега, все още не.

- Кога?

- По-късно, но само с нея, с прочутата полицайка. - И пак се ухили по същия глуповат начин.

Монтес се намеси.

- Като те фрасна веднъж, ще ти избия зъбите и ще спреш да се хилиш.

- Няма да ме фраснеш, щото си моят шибан ангел пазител. След като ми попречи да умра, сега съм твоя отговорност, не си ли го чувал? Според някои култури ще трябва да ме пазиш, докато съм жив.

Монтес се усмихна.

- Значи сега аз отговарям за теб, понеже съм ти попречил да умреш, така ли? А защо си такъв страхопъзльо, та реши да се самоубиваш, преди да си си свършил работата? Твоят господар май не е много доволен от услугите ти.

Всички мускули на мъжа се напрегнаха под ризата.

- Служих му добре - прошепна.

- Да, бе, забравих как използва едно нещастно хлапе, за да потрошиш църквата посред нощ. - Гаридо погледна втренчено към огледалата и Амая разбра защо го прави. - Едно нещастно и насинено от бой момче, не те ли е срам?

- На него му хареса, повярвай ми, едва ли някога ще направи нещо по-голямо, не му стиска да направи каквото трябва.

- А какво трябва да направи според теб?

- Да очисти баща си.

Амая извади телефона си и набра.

- Сабалса, иди с патрулката до дома на Бенят Салдуа и доведи момчето тук. Гаридо току-що каза, че трябвало да очисти баща си, но не му достигала смелост, да не се окаже, че я е събрал.

- Благодаря - отговори Сабалса.

Отговорът я учуди, но Сабалса беше странен тип. Монтес продължи.

- Ясен си ми като бял ден, уплашени хлапета и немощни жени, истински мачо, няма що, или си бил такъв едно време, защото в интерес на истината нищо не си свършил както трябва: не си успял да сплашиш достатъчно малкия и той те изпя още щом го попитахме, а жена ти направо ти е разказала играта, виж как те е разкрасила.

- Млъкни - изломоти Гаридо.

Монтес се усмихна и мина зад гърба му

- Аз я видях, знаеш ли? Доста е хубава, малко слабичка, но... Колко ли тежи? Четиресет и пет килца? Едва ли има и толкова, ама ти е отпрала ухото, а ако й дадем възможност, ще ти откъсне и топките. Получил си заслуженото, ако питаш мене.

От гърлото на мъжа се чу приглушено ръмжене и Амая беше сигурна, че ще скочи, но Гаридо се заклати ритмично напред-назад, сякаш се люлееше, мърморейки нещо несвързано. Повтори движението десетина пъти и спря. После отново се усмихваше.

- Ще говоря по-късно.

Монтес даде знак на Ириарте и двамата излязоха. Преди вратата да се затвори, Гаридо промърмори.

- Инспекторе.

Монтес се обърна да го погледне.

- Съжалявам, че ви напиках - захили се онзи.

Монтес понечи да се върне, но Ириарте го изтласка навън.

Прикриха усмивките, докато Монтес влизаше.

- Доста го поразклатихте с думите за жена му - каза Йонан.

- Е, да, какво може да засрами повече такъв тип от това, че жена го е ударила?

Амая се усмихна: тези думи й звучаха доста познато.

- ...Само че не беше достатъчно - оплака се Монтес.

- Какво ли чака? Дали ще говори с вас, как мислите? - запита Ириарте.

- Не знам, но явно печели време. Мисля, че е опитал да се самоубие, защото това е трябвало да направи, в случай че го хванем, но сега има друга мисия. Както каза, служил е

добре на своя господар, като е извършил оскверняванията, но според мен това е план „Б“

- План „Б“?

- Вторият вариант, ако не успее да осъществи първоначалния замисъл, както се случи. Щом Тартало поема риска да измъкнем нещо от него, значи се нуждае от това.

- Можем пак да опитаме - предложи Ириарте. - За миг успя да го извадиш от равновесие -каза той на Монтес.

- Да, но какво точно правеше? Какво си мърмореше? - запита Амая.

- Аз го чух - каза Ириарте, - повтаряше: „Тя не е важна“.

- Шефке, може ли за момент - помоли Монтес, излизайки от стаята и повеждайки я към един ъгъл. - Това е техника за овладяване на гнева. Трикове, които научаваш по време на терапията за потискане на агресивно поведение, а тя е една от алтернативите, предлагани в затвора. Намаляват ти присъдата, затова всички тия откачалки ходят на терапия. Истината е, че ако не си твърдо убеден, нищо не постигаш; научаваш се да се контролираш, да се преструваш на нормален, но само за пред хората, отвътре си оставаш същият. Онова, което не съумееш да изкараш навън, остава вътре в теб и постепенно те скапва, просто така. Макар да не си личи, аз също ходех на терапия, но единственият резултат беше, че се почувствах още по-зле, честна дума, заради това се отказах. Помня, че и след шестия сеанс още смятах, че трябваше да я убия.