Долорес Редондо - Зовът на костите

- Нещо друго?

- Ами тъй и тъй ще се обаждате, поразпитайте и за Киралте; дали и той като Медина е ходил в Памплона. Да видим какво ще ви кажат.

- Сигурно е ходил, повечето затворници се записват на терапия, за да намалят присъдата си, и във всички затвори има психиатър, а в някои ползват услугите дори на лекари доброволци от НПО.

Амая потърси в бележника си още два номера и позвъни. Лелята на Мария смяташе, че да.

- Е, аз не бих го нарекла ходене на терапия; записа се, след като веднъж си поговорих много сериозно с него. Обеща ми, че ще посещава редовно сеансите, но още на втория се отказа.

Сестрата на Едурне си спомни още щом й го спомена.

- Бях забравила, но е точно така, не знам дали е започнал курса на лечение, но сестра ми спомена, че когато му заявила, че ще поиска развод, той й се е заклел, че ще се подложи на терапия. Не знам защо ми е изскочило от ума, сигурно защото беше очевидно, че не е ходил на никакви сеанси - добави тя тъжно.

- А може би е ходил... - прошепна Амая, след като затвори.

Беше към обед, когато получи отговор от Падуа.

- Госпожо инспектор, от Логроньо потвърдиха, че затворникът е провеждал разговори с психиатър. Отбелязано е в един доклад, но нямат име. Пише само „психиатрична помощ" и следва нечетлив подпис. Мисля да се обадим в затвора. Минало е доста време, но там трябва да знаят. В Памплона се оказа по-лесно: и Медина, и Киралте са се записали на терапия. В този случай помощта идва от Университетската клиника. Винаги пращали някого оттам.

Всички косми на тила й настръхнаха при споменаването на клиниката. Може би доктор Франц все пак щеше да се окаже прав.

- Пише ли конкретно име?

- Не, само „Психиатрична помощ от Университетската клиника на Навара“.

Амая излезе от кабинета си, отиде до огледалната витрина и в продължение на няколко минути се взира в Гаридо. Ириарте и Монтес стояха неподвижно до нея пред стъклото.

- Два пъти пита колко е часът. Няма да ни каже нищо. Няма да даде показания, само ни разиграва - обяви Ириарте.

Амая внимателно го изслуша.

- Още не ми е ясно защо, но той непрекъснато пита колко е часът; за него е важно времето да тече. Вече го чухте какво каза. Залъгва ни с обещанието, че по-късно щял даде показания, но няма да проговори. Работата му е приключила в мига, в който жена му е престанала да се държи според очакванията му, в този миг тя е престанала да бъде цел; а с разпита на Бенят Салдуа е приключило и оскверняването. Трябвало е да се самоубие, за да ни попречи да го задържим, но след като не е успял, се е задействал планът, за който вие говорите, а той е да ни разиграва до определен момент, докато някой друг си разиграва коня другаде.

- Няма как да разберем къде точно - обади се Монтес.

- Но моментът трябва да е свързан с вас - каза Сабалса, който тъкмо влизаше.

Амая го погледна, без да го вижда, обмисляйки предположението му.

- Може и така да е - съгласи се тя и излезе в коридора. Другите я последваха. - От кой телефон се обади Гаридо?

Монтес посочи към апарата върху един плот. Тя вдигна слушалката.

- Кой още се е обаждал оттук след него?

- Кой ли не... Но може и да извадим късмет, тези апарати запаметяват последните десет обаждания.

Амая натисна един от бутоните, погледна дисплея и изпухтя, загледана в кодовете.

- Всичките са от Памплона. Йонан, провери ги, ако обичаш.

- Защо смятате, че моментът, който чака Гаридо, е свързан с мен? - обърна се тя към Сабалса, докато се връщаха при огледалната стена.

- Защото всичко в този случай е свързано с вас и с Бастан, но най-вече с вас. Моментът, който чака, със сигурност има връзка с вас.

Амая го погледна много сериозно. Ако изтриеше половината от дивотиите в главата си, Сабалса можеше да стане добър полицай.

Йонан се върна тичешком и видимо възбуден.

- Шефке, няма да повярвате. Повечето обаждания са по служба, има две лични: хората са се обаждали вкъщи и така нататък, но вижте този номер. - Йонан го избра от своя джиесем и й подаде апарата.

Тя ясно чу безличния глас:

- Университетска клиника, психиатрия. Какво обичате, моля?

Инма Еранс й отправи суров поглед заедно с гримаса на раздразнение, при която устните й почти изчезнаха в грозния процеп, какъвто представляваше устата й. Амая погледна часовника си: или секретарката на съдията работеше извънредно, или бе удължила работното си време, за да е там, когато тя пристигне. Още когато го потърси, за да говори с него, Инма бе прехвърлила обаждането безмълвно и без да отвърне на поздрава й, а сега седеше зад бюрото и се преструваше, че преглежда някакво досие, от което не бе прелистила и една страница през последните десет минути.