Долорес Редондо - Зовът на костите

- О, да, разбира се. Маргарита Берасатеги, много мила жена, жалко.

Имаше друго повикване, сбогува се с Енграси и отговори на отец Сарасола.

- Инспектор Саласар, прегледах какво е казала Росарио по време на сеансите, много е малко. Най-интересното може би е, че изглежда, е очаквала с вълнение възможността да види своята внучка.

- Росарио няма никаква внучка - отсече Амая.

- Но нали вие самата сте родили наскоро?

- Да, но родих момче, освен това не ми се вярва да е знаела... Няма откъде.

- Тогава ми хрумва само, че е имала предвид сина ви.

Тя затвори и отново набра, докато очите й трескаво скачаха по монашеското обзавеждане, което един убиец бе избрал за дома си.

- Амая? Каква изненада. На какво дължа честта? - възкликна Флора.

- Флора, ти казвала ли си на ама, че ще раждам?

Когато Флора отново проговори, тонът й беше съвършено различен.

- Не... Всъщност...

- Казвала ли си й, или не?

- Да, казах й, че ще става баба. Тогава все още мислехме, че чакаш момиче, но като видях как реагира, повече не й го споменах.

- Какво отговори?

- Моля?

- Каза, че е реагирала зле, какво каза?

- Отначало попита как ще се казва и аз й отговорих, че още не си избрала име... Изглеждаше много зарадвана, кълна ти се, но тогава почна да приказва нещо неясно, взе да се смее и наговори ужасни неща...

- Какво каза, Флора? - настоя Амая.

- Мисля, че е по-добре да не знаеш, ясно ти е колко е болна, понякога говори ужасни неща.

- Флора! - извика тя.

От другата страна на линията гласът на Флора потрепера, когато отговори:

- „Ще изям тая малка мръсница.“

Паниката предизвиква внезапно сърцебиене, адреналинът рязко се покачва и ускорява още повече сърдечния ритъм, устата се изкривява в нещо като пародия на усмивка, първичната усмивка, която еволюцията ни е научила да показваме на враговете си като знак за помирение. Под напора на сърцето дишането се ускорява, от адреналина очите изпъкват, създавайки усещането, че са прекалено широко отворени, а периферното зрение почти напълно изчезва.

- Амая, какво става? - приближи се към нея Маркина.

Тя посегна инстинктивно към оръжието си.

- Ще убие сина ми, отиват в Елисондо, затова я е освободил. Ще убият детето ми. Ето какво е чакал Гаридо. Джеймс е в Билбао, а ние сме тук и сме се заплеснали по този цирк. Пратил ни е за зелен хайвер, баломосва ни с тая гадория и отива да убие сина ми, ще убият Ибай. Боже господи! Леля ми е сама с него - проплака тя, усещайки как от очите й бликват топли и гъсти сълзи.

Като я чуха, всички излязоха от кухнята.

- Обадихте ли се вкъщи? - попита Ириарте.

Тя го погледна изненадано. Не можеше да повярва. Паниката й пречеше да мисли. Извади телефона и набра номера на леля си. Чу сигнала, но още с вдигането на слушалката връзката прекъсна. Пред очите на Амая изникна ярък кошмар и тя видя как Росарио се навежда над люлката на Ибай, както се бе навеждала толкова пъти над нейното легло. Няма батерия, на дисплея имаше само една чертичка, енергията за позвъняването я беше изчерпало, почти си представяше как Енграси проклина безполезния апарат.

- Джиесемът на леля ми няма батерия, а стационарният не работи, токът в Елисондо е спрял преди час.

- Да вървим, шефке, ще вдигнем всички на крак, ще ги спрем.

Не дочакаха асансьора, хукнаха надолу по стълбите, като Ириарте и Монтес говореха междувременно по телефона. Когато стигна до колата, Амая вече се бе овладяла достатъчно, но Йонан измъкна ключовете от ръцете й и тя не възрази: главата й бе на път да се пръсне, сякаш се намираше под вода или бе нахлупила каска, която й пречеше да възприема изцяло действителността. Осъзна, че съдията стои до нея.

- Идвам с теб - каза той.

- Не - успя да възрази Амая. - Не може да дойдете.

Той я хвана за ръцете.

- Амая, няма да позволя да отидеш сама.

- Казах не - отсече тя и изтръгна ръцете си.

Той отново ги хвана още по-здраво.

- Ще дойда с теб, където и да отидеш.

Тя го погледна за миг, опитвайки се да мисли.

- Добре, но в друга кола.

Той се съгласи и изтича към колата на Монтес.

Мобилният на Йонан иззвъня още щом потегли. Той го включи на високоговорител. В колата се разнесе ясният глас на инспектор Ириарте.

- Госпожо инспектор, всичките ми патрулки са на улицата, знаете, че вчера река Бастан преля, а днес заради бурята продължава да се покачва. Повече от половината долина е без ток, гръм ударил едно дърво, което паднало върху далекопровода, и ще им трябват часове, за да го поправят, освен това от дъждовете има срутване в тунел „Белате“. Шосе N-121 е прекъснато, това може да се окаже в наша полза. Ако им се е наложило да обърнат и да тръгнат по N-1210, след като веднъж са стигнали дотук, със сигурност са загубили доста време; разбрах, че имало голямо задръстване. Позвъних и на пожарникарите от Оронос, имали много повиквания заради наводненията и не успях да се свържа с тях. Ще пробвам на личните джиесеми, във всеки случай една патрулна кола в момента тръгва за дома ви.