Долорес Редондо - Зовът на костите

- Напротив, лесно е, затова ми се обаждате.

Амая преглътна, докато очите й отново се забиваха в коритото с брашно.

- Това, което искам да знам, е дали сестра ми...

- Не - прекъсна я той. Сега гласът му прозвуча като от дъното на влажна пещера.

Тя заплака, но продължи:

- ...Дали сестра ми е жива - довърши тя с глас, задавен от сълзите.

Минаха няколко секунди, преди да дойде отговорът.

- Не е жива.

Амая заплака още по-силно.

- Откъде знаеш?

- Не, ти откъде знаеш? Знаеш, защото я сънуваш, защото сънуваш мъртъвци, инспектор Саласар, и защото вече ти го е казала.

- Но ти откъде може да знаеш?

- Ти знаеш откъде, Саласар.

Амая дръпна телефона от ухото си и очите й щяха да изскочат от орбитите, когато установи, че е изключен. Не само че екранът не светеше, като го огледа, установи, че джиесемът е въобще изключен. Натисна бутона за активиране и усети в ръцете си познатото жужене, съобщението за начало и снимката на Ибай зае целия екран. Върна се назад със стрелките, търсейки проведените разговори, и не откри нищо; последното позвъняване беше до Ириарте от колата. В общия списък на всички пропуснати повиквания, входящи и изходящи, също нямаше и следа от разговора, който току-що бе провела с Дюпри. Изведнъж телефонът извъня и тя така се стресна, че апаратът изхвърча от ръцете й и се озова под масата със съответния звук на пръсната на парчета пластмаса. Звънът секна. Амая скочи от масата, наведе се да събере трите съставни части, на които се беше разпаднал: кутия, екран и батерия, сглоби го с треперещи пръсти и го включи тъкмо в момента, когато отново зазвъня. Погледна дисплея, видя непознат номер, но отговори.

- Дюпри?

- Инспектор Саласар - отговори оттатък предпазлив глас. - Аз съм агент Джонсън от ФБР Вие ми се обаждахте, помните ли?

- Разбира се, агент Джонсън - отвърна Амая, опитвайки се да звучи нормално. - Не познах номера.

- Защото ви звъня от личния си телефон. Имаме резултатите за образа, който ми изпратихте, мислех, че е спешно.

- Така е, агент Джонсън, благодаря.

- Току-що ви го пратих по електронната поща заедно с данните от експертния доклад. Хвърлих му едно око, явно образът е частично повреден, въпреки това от останалото се е получил сносен резултат. Прегледайте го и ако мога да направя още нещо за вас, не се колебайте да ми позвъните, но се обаждайте на този номер. Аз лично ценя агент Дюпри, но след неговото изчезване нещата тук се промениха. Отначало бе пусната в ход обичайната процедура, прилагана при изчезване на агент, но преди няколко дни информацията отстъпи място на мълчанието. Така е, инспекторе, тук човек може да се превърне от герой в копеле само с няколко подмятания. Аз съм приятел на Алойзиъс Дюпри, освен това той е един от най-добрите агенти, които съм срещал, и за да предприеме такова действие, със сигурност е имал причини. Само се надявам да се появи, за да се изясни всичко, защото тук мълчанието е присъда. Междувременно за всичко, от което имате нужда, се обръщайте към мен, аз съм изцяло на ваше разположение.

Когато затвори, видя действително на телефона си знака за входящо съобщение, но въпреки належащата потребност да види какво бяха успели да постигнат експертът и новаторската му програма с лицето на посетителя от клиника „Санта Мария де лас Ниевес“, сдържа любопитството си - в крайна сметка на телефона нямаше да получи качествен образ като на компютъра. Облече палтото си и едва когато отвори вратата на пекарната, загаси лампите и затвори. След яркото осветление вътре паркингът й се стори още по-тъмен. Постоя неподвижно няколко секунди, докато закопчаваше палтото си и пускаше отново ключа в джоба. Подкара към „Браулио Ириарте“ На минаване покрай входа на „Тринкете“ забеляза, че вътре свети, макар че барът беше безлюден и изглеждаше затворен - сигурно няколко двойки играеха на пала 18при стената. Интересът към този спорт в Бастан не отмираше, новите поколения като че ли следваха традицията. При все че някои хора не споделяха това мнение. Веднъж състезателят по пелота Оскар Ласа, Ласа III, й бе казал, че „ръката“ вече никога няма да е същата като едно време, защото сегашните младежи не притежавали култура на болката. „Много младежи съм се опитвал да обуча, някои от тях бяха доста добри, но щом ги заболи, се отдръпват като госпожици. „Ужасно ме боли“, викат, а аз им казвам: „Ако не боли, значи не го правиш както трябва“.

18 Баска игра, при която играчът хвърля малка топка срещу стена, наречена „фронтон“. - Б. пр.