Долорес Редондо - Зовът на костите

- Но ако са мислели да я дават за осиновяване, нямаше да има смъртен акт.

- Може да е фалшив, ако й е съдействал лекарят, който го е подписал.

Амая си спомни лицето на Фина Идалго, докато казваше: „Значи и вие сте от ония“.

- Да, възможно е - склони тя.

Ако нещата стояха така, както ги представяше Йонан, всичко бе направено само с една цел - да заблудят баща й. „Ех, айта, как си могъл да бъдеш толкова сляп.“

Свечеряваше се бързо, докато караха по магистралата над долината на река Лейцеран. Светлината гаснеше, стопявайки се до черно с един последен лъч сребристо сияние, което сякаш увисваше над дърветата и се разпростираше до хоризонта, като че ли следобедът отказваше да отстъпи място на мрака и изразяваше бунта си с този последен акт на светлина и хубост, който само натъжи още повече Амая.

Телефонът я извади от мислите й.

- Здравейте, инспекторе - чу се жизнерадостният поздрав на доктор Сан Мартин.

Тонът му й подсказа, че има добри новини.

- Получихме резултатите от тестовете за метали... и... - започна той и спря, задържайки информацията. Амая страшно мразеше това - ...Скалпелът, който ни изпратиха от

лабораторията в Естеля, е наистина много стар, по-конкретно от XVII век, както и аз ви казах. Датировката се базира на използваните по онова време сплави, на начина на топене и обработка на металите, което им придава неоспорима идентичност. И тук идва това, което ще ви изненада.

По тона му Амая разбра, че говори с усмивка.

- Металният зъб, заседнал в костта на Лусия Агире, и металът на скалпела са от една и съща сплав и изковавани по един и същ начин.

Амая се изправи заинтересувана. Сан Мартин бе успял да привлече цялото й внимание.

- За това има само едно обяснение: че са били ковани едновременно. Следователно говорим за дело на занаятчия, най-вероятно специална поръчка, което ме навежда на мисълта за комплект медицински инструменти, изработени за определен хирург.

- Искате да кажете, че скалпелът и металният зъб са от един и същ комплект?

- Да, госпожо, и след като знам това, вече мога да предположа, че зъбът е от старинен трион за ампутация, от онези, които хирурзите са използвали едно време, и то доста често. Имайте предвид, че при тежка инфекция и без антибиотици ампутацията е била най-прилаганото решение.

- Това ли са използвали, за да отрежат ръката на Лусия?

- Вероятно... Както ви споменах, ще трябва да направим шаблон на зъба, за да го докажем, но вече съм почти сигурен; пък и само така можем да обясним инкрустирането му в костта.

- А възможно ли е трионът да е същият, с който е била извършена и ампутацията при Йоана?

- Трябва да повторя шаблона...

- Но възможно ли е?

- Като гледам прецизността на среза при костта на Лусия... Да, възможно е, вече ви казах, че сходството се забелязваше с невъоръжено око.

Амая затвори телефона и се загледа в Йонан, който караше така здраво стиснал волана, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели.

- Всъщност това потвърждава предположенията ни, че Тартало е човекът, посещавал майка ви, и че той и осквернителят от Арискун вероятно са едно и също лице, тъй като заради вас е подхвърлил майру на новородени дечица точно от вашето семейство; това пък ни навежда на мисълта за човек от Елисондо, който е знаел, че около къщата на баба ви има такива погребения. Почти съм убеден, че фактът, че е оставил заради вас кости от ръката на собствената ви сестра, сочи без никакво съмнение връзката с единствения човек, който е могъл да знае къде се намират те... Не забравяйте, че в този случай костите не са били заровени като другите. За да се сдобие с тях, е трябвало да има достъп до тази информация, а тя е била известна само на майка ви. Това ни води до извода, че осквернителят и Тартало са едно и също лице.

Амая изпухтя объркана, сякаш не успяваше да асимилира всичко това. След няколко секунди прошепна:

- Тогава оскверняванията са имали една-единствена цел: да привлекат вниманието ми, но върху какво? Върху престъпленията на Тартало?... Какво иска да ни каже? Какво общо има сестра ми? И тя ли е била жертва на Тартало ? - Амая спря за миг, преди да се разсмее. -Родната ми майка ли е Тартало? - добави уморено тя.

Йонан развеселено се усмихна на това предположение.

- Не, шефке, майка ви не е Тартало. Няма как да бъде. Някои от костите, открити в пещерата, са престояли там повече от десет години, а според мен преди десет години майка ви вече е била доста болна или дори настанена в клиниката. Откога е там? Но част от другите очевидно са били оставени, когато тя вече се е лекувала в клиниката.