Долорес Редондо - Зовът на костите

- Подай ми лоста - каза тя на гробаря, като се показа от гробницата.

Плъзна ръка по края на капака, търсейки ръбчето, постави лоста и капакът се освободи от пироните със скърцащия звук на метал, който се отделя от дървото. Тя подпъхна още малко железния прът, натисна леко и капакът се отхлупи напълно. Йонан го задържа с две ръце и преди да го плъзне встрани, погледна Амая, която му кимна утвърдително. Вътре имаше обемист пакет, увит в нещо подобно на бяла хавлия. Амая го погледа няколко секунди. Хвана с пръсти единия край на хавлията, разгърна я и отдолу се показаха останките от разкъсана найлонова торба и голямо количество от нещо, което приличаше на чакъл.

Йонан отвори изненадано уста и погледна своята началничка. Тя пъхна ръка в ковчега, гребна шепа от дребните камъчета и ги остави бавно да се изсипят, без да откъсва поглед от тях, съзнавайки, че тук няма да открие нищо друго освен този остатък от прах, който изтичаше между пръстите й.

24 юни 1980

Започваше сияен летен ден, когато Хуан приготвяше шишето с биберон в кухнята. Предишната вечер сестрата на доктор Идалго му бе доставила необходимото и му бе показала как да го прави. Щеше да му е за пръв път. Росарио беше кърмила Флора и Росаура, но не можеше да храни това дете, защото лекарят й бе предписал несъвместими с кърменето силни лекарства, освен това го бе предупредил, че ще е по-добре тя да не докосва момиченцето. Хуан бе преместил люлката в дневната и чу как бебето настоява оттам за храната си. Вдигна малката на ръце и леко се усмихна, като видя как здраво засмуква биберона. Наведе се над нея и я целуна по челцето, докато погледът му несъзнателно се отклоняваше към другата люлка, в ъгъла на дневната, където се намираше малката неподвижна купчинка с трупа на втората му дъщеричка.

Росарио излезе от спалнята и като я видя така красива, сърцето на Хуан още повече се прекърши. Беше облякла двуреден костюм на ситно райе. Гримирана и сресана, никой не би казал, че преди по-малко от дванайсет часа е раждала.

- Росарио... нека дойда с теб - помоли я той за пореден път.

Тя не се доближи. Застана в средата на дневната, погледна бебето в ръцете му и се обърна към прозореца.

- Вече е решено, Хуан, така е най-добре. Ти ще останеш тук да се грижиш за децата и за работилницата, а аз ще ида в Сан Себастиан и ще се погрижа за погребението. Вече се обадих на брат ми и сестрите ми, те ме чакат. Утре се връщам.

Той затвори за секунда очи, набирайки сили.

- Знам, че искаш да я погребеш там, и нямам нищо против, но... трябва ли да я отнесеш така?

- Вече говорихме. Не искам никой да знае и трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого, дори на майка си. Родило се е момиченце, ето ти го да го показваш Ако някой ме види да излизам, ще кажем, че съм отишла с бебето в болницата, защото малко е кашляло. Утре, като се върна, ще кажем, че се е оправило.

Росарио погледна през прозореца.

- Таксито вече е тук.

Хуан надникна навън. Колата беше от Памплона. Както винаги, Росарио бе помислила за всичко. Той се обърна навреме, за да види как жена му взима чантата си и се навежда над люлката с мъртвото момиченце, взима го на ръце и сръчно го увива в красив шал, а после го гушва като живо бебе.

- Ще се върна утре - обяви тя, прегърнала почти с обич вързопчето.

Хуан я погледа захласнат няколко секунди. Не изглеждаше много по-различно от

предишните пъти, когато тръгваше за църквата за кръщенето на другите им дъщери. Той сведе очи, притисна малката към гърдите си и за пръв път в живота си се извърна, за да не вижда жена си.

След като се сбогува с роднините си, Амая седна в колата и остави Йонан да шофира.

- Не всичко е загубено, шефке.

Тя въздъхна.

- Напротив.

- Е, фактът, че тялото липсва, би могъл да означава също, че е жива.

- Не, Йонан, мъртва е.

- Няма как да знаете. - Тя продължаваше да мълчи. - Може да е от ония откраднати деца, за които пишат по вестниците, явно е имало много такива случаи.

- Детето на майка ми не е откраднато.

- Извинявайте, но е възможно то да е било от извънбрачна връзка или да са й трябвали пари; хората плащат цяло състояние за новородено бебе.

- Новородено с една ръка?

- Може точно заради това да го е дала за осиновяване, заради физическия недостатък.

Амая се замисли. Би ли приела Росарио недъгаво момиченце, или щеше да се срамува, че детето й е с някакъв дефект? Не й изглеждаше толкова невероятно.

- Какво предлагаш?

- Срува ми се, че най-бързо е да започнем с това, което знаем, че е без една ръка, следователно ще носи протеза. В системата за Обществено осигуряване има национален регистър с имената на хората, които носят протези, заедно със серийните им номера; знаем възрастта и дори рождената дата.