Долорес Редондо - Зовът на костите

- Как е майка ти? Да не би...

- Не, жива е, настанена е в специализирана клиника. Тя... не е съвсем здрава.

- Дори не бяхме чували за теб, Амая; за по-големите знаехме, Флора и Росаура бяха, нали? Но не знаехме, че е родила и трета дъщеря. Тя все повече и повече се отчуждаваше. Когато й се обадехме, винаги се държеше много студено и рязко. Един ден просто ни каза да я оставим на мира, че вече имала само едно семейство - това, което бе създала с мъжа си в Бастан, и не искала да знае нищо за нас.

- Да, майка ми винаги трудно е общувала с когото и да било.

- Невинаги - каза Анхела. - Като малка беше истинско слънчице, винаги беше доволна, непрекъснато пееше, чак по-късно започна да става особена.

- Когато отиде да живее в Бастан?

- Не, напротив, отначало поддържахме отлични отношения. Тя много често прекарваше лятото тук с по-големите ти сестри, ние също й ходихме на гости няколко пъти.

Игнасио се намеси.

- Мисля, че се промени, след като й умря момиченцето.

Амая се изправи на стола.

- Вие сте знаели?

- Е, дали сме знаели... Узнахме, когато се случи. Дори не ни беше казала, че чака дете. Един ден се обади и ни каза, че се е сдобила с момиченце, но се родило мъртво.

- Родило се е мъртво?

- Да.

- Спомняте ли си на коя дата беше това?

- Ами, беше през лятото, синът ми прие първо причастие същата година през май, така че по мои сметки трябва да е било през 1980 година, да, 1980.

Амая изпусна целия въздух от дробовете си, преди да заговори.

- Същата година съм родена и аз. - Близките й я погледнаха слисани. - Съвсем наскоро научих, че съм дошла на бял свят заедно с още едно момиченце, близначка, което според смъртния акт се е родило живо, но по-късно е починало от синдром на внезапната детска смърт.

- Боже мили - потръпна Мирен, - значи онова момиченце...

- Не е толкова чудно - намеси се Анхела. - Росарио открай време обичаше да послъгва, избягваше да дава обяснения, когато не й отърваше, а ако ги даваше, често бяха лъжливи.

- Тогава защо според вас ви е казала, че детето се е родило мъртво, и в същото време е пропуснала да спомене, че има и друго момиченце?

- То е ясно, била е принудена да ни каже, за да погребе малката тук.

Амая почувства как сърцето й спира за миг.

- Погребана е тук?

- Да, в семейната гробница. Нашите родители ни я завещаха и сега ние, техните деца, имаме право да я ползваме и да бъдем погребани в нея, но понеже сме съсобственици, всички трябва да бъдем уведомявани за всяко нейно отваряне. Тя го знаеше, затова ни се обади, иначе нямаше и дума да ни каже, така мисля. Помня, че не искаше дори да присъстваме на погребението. Накрая отидохме, защото аз настоях, а не защото тя искаше.

- А баща ми?

- Каза ни, че баща ти останал вкъщи с децата, освен това не можел да си позволи да затвори пекарната дори за ден.

- Беше едно много тъжно погребение - обади се Игнасио.

- Ни свещеник, ни приятели. Сами, тя и гробарят... И онзи толкова мъничък ковчег, дори кръст нямаше отгоре. Аз я попитах: „Но как така няма кръст върху ковчега?“. А тя ми отвърна: „Няма защо да има, детето не е кръстено“

Амая прехапа устната си, докато слушаше.

- Ние носехме букет цветя и това беше единствената следа, която остана върху плочата, когато я затвориха. Попитах я как се е казвало момиченцето, за да поръчам на каменоделеца да го гравира върху мрамора, но тя отсече, че си нямало име. Затова на плочата не пише нищо, но то си е там. За щастие, оттогава не е отваряна, да чукаме на дърво, не се е поминал никой от семейството през тия години - каза лелята и се прекръсти суеверно.

Амая претегли информацията.

- Някой от вас успя ли да види тялото?

- На бебенцето? Не, ковчегът беше затворен, пък и не сме настоявали: да видиш мъртвородено дете, е нещо, което спокойно можем да си спестим.

Амая погледна замислено роднините си.

- Освен противоречията около причината за смъртта всичко за това дете е забулено в тайна. Майка ми скрила раждането му от цялото семейство, нито сестрите ми, нито аз знаехме за него, в акта за раждане има нередности, а появата при странни обстоятелства на кости, които се оказа, че принадлежат на тази моя сестра, правят още по-подозрителни обстоятелствата около нейното раждане и смърт.

- Но ние видяхме как я погребват...

- Не сте видели... - понечи да употреби думата „труп“, но изведнъж реши, че страничните значения в нея са прекалено едри за едно мъртво новородено... - тялото - промълви тя.

- Какво намекваш, за бога?! - уплаши се Анхела. - Че вътре може да не е имало тяло?