Долорес Редондо - Зовът на костите

- Ясно - процеди Сарасола... - образец на добродетелност. Предполагам, че въпросното ангелче е в ареста. Епархията ще повдигне обвинение срещу него.

- Казах ви, че ни сътрудничи...

- Но той е виновен за случилото се.

Амая се загледа в Сарасола, като си мислеше дали наистина търсят виновник, или изкупителна жертва.

- Не, той е просто едно объркано момче, попаднало в ръцете на престъпник. Ние не виждаме никакво основание за повдигане на обвинения.

Сарасола я погледна сурово, сякаш се готвеше да възрази, но в последния момент лицето му се отпусна и той леко се усмихна.

- Е, щом вие не виждате основание, ще продължим да чакаме този арест.

Амая умееше да различава отстъпката, маневрата, когато при преговори едно нещо винаги се разменя за друго. И зачака.

- А сега, предполагам, следва медицинската част.

Амая се усмихна; значи, това било.

- Не предпочитате ли да говорим на четири очи? - попита Сарасола, поглеждайки Йонан. - Извинете ме, но темата е доста деликатна...

- Той може да остане - отговори Амая.

- А аз бих предпочел да не присъства - отсече Сарасола.

- Ще ви чакам при регистратурата - каза Йонан и излезе.

Сарасола изчака вратата да се затвори и едва тогава заговори.

- Ние сме доста сдържани при даването на сведения. Имайте предвид, че вие сте дъщерята, но за другите всичко свързано с лечението на майка ви е лекарска тайната.

- Онзи ден, в клиника „Санта Мария де лас Ниевес“, вие казахте, че сте запознат със случая на Росарио. Известно ми е, че никога не сте я лекували лично, откъде научихте и с какво ви заинтересува той?

- Вече ви обясних, че сред всички психиатрични случаи търсим такива, в които присъства конкретният нюанс, наблюдаван при майка ви.

- Нюансът на злото?

- Нюансът на злото. На конгресите по психиатрия се представят случаи, които биха спомогнали за постигането на напредък. Името на пациента не се споменава, но се посочва възрастта му и се изнасят всички факти от неговата лична и семейна история, свързани със заболяването му

- Така ли узнахте за заболяването на Росарио.

- Да, почти съм убеден, че за първи път чух за нейния случай на един конгрес, възможно е дори доктор Франц да го е представил.

- Доктор Франц от „Санта Мария де лас Ниевес“?

- Не би било чудно и не бива да ви притеснява. Както казах, това е обичайна практика, която дава възможност за обобщаване на познанията и леченията. Тази практика наред с професионалните публикации в специализирани медицински списания има съществен

принос за нашата работа. Искате ли да я видите?

Амая подскочи.

- Моля?

- Искате ли да видите майка си? Тя е много спокойна, изглежда добре.

- Не - отговори Амая.

- Тя няма да ви види, наблюдаваме я през огледални стъкла, подобни на тези, които използвате и вие в полицейските си участъци. Мисля си, че ако я видите, ще имате представа за сегашното й състояние и така ще сложите край на предположенията.

Доктор Сарасола се бе изправил и вече вървеше към вратата. Амая го последва, усещайки нарастващото смущение в себе си. Не искаше да я вижда, но той беше прав, трябваше да знае до каква степен напредъкът, за който говореше доктор Франц, е действителен, до каква степен може да бъде манипулирана.

Стаята до тази, в която бе настанена Росарио, наистина много приличаше на помещението за разпити в участъка. Амая последва доктор Сарасола и при влизането си поздрави видеотехника, който записваше през огледалата всичко случващо се в стаята. Росарио стоеше с гръб, с лице към прозореца без пердета; ярката светлина, навлизаща през него, леко размиваше профила й. Амая влезе след Сарасола и предпазливо надникна, приближавайки се към стъклото. Като повикана по име, като застигната от мълния, излязла от нея, Росарио се извърна към огледалото бавно като акула, подушила кръв, докато на лицето й се изписваше страховито задоволство, което Амая успя да зърне само за миг, тъй като инстинктивно се отдръпна от прозореца и се скри зад стената.

- Може да ме види - прошепна тя ужасена.

- Не, не може да ви види, нито да ви чуе, тази стая е напълно изолирана.

- Може да ме види - повтори Амая, - дръпнете завесите.

Сарасола я наблюдаваше с клинично око, а лицето му издаваше интереса, с който я изучаваше.

- Казах да пуснете завесите - нареди тя и извади пистолета си.

Сарасола пристъпи към стъклото и натисна бутона за автоматично спускане на щората.

Едва когато прозвуча последното щракване на завесата, Амая се отлепи достатъчно от стената, за да се увери, че наистина е спусната. Прибра оръжието си и излезе от стаята. Сарасола я последва, но преди това се обърна към техника и го запита.