- Тук ли пазите картоните?
- Да, брат ми имаше кабинет в Елисондо и още един тук, у дома, типично за селските доктори. Когато се пенсионира, затвори консултацията в Елисондо и пренесе всичко тук.
Влязоха в кабинет, който спокойно можеше да се нарече английски клуб за пушачи - една от стените бе заета изцяло с великолепна колекция от лули, която си съперничеше с друга -на стари стетоскопи и слушалки. Амая си спомни забележката на доктор Сан Мартин за широко разпространения обичай сред лекарите да колекционират инструменти от професията си.
Фина записа датата на едно листче.
- 1980 ли казахте?
- Да.
- Името на пациентката?
- Росарио Итурсаета.
Тя вдигна глава изненадана.
- Помня тази пациентка, не беше добре с нервите, тогава така се наричаха невротиците.
Без да знае точно защо, Амая изпита неудобство.
- Не искам медицинския й картон, само информация, свързана с ражданията. Ще ви трябва ли съдебна заповед?
- Що се отнася до мен, не. Брат ми е мъртъв, пациентката - вероятно също. Вие сте полицай, със сигурност ще извадите такава заповед, за какво да усложняваме толкова нещата? - каза Фина и сви рамене.
- Благодаря.
Жената се усмихна, преди отново да се наведе над картотеката, и Амая пак си помисли, че трябва да е била много хубава.
- Ето го - каза Фина и измъкна една папка, - доста обемисто досие. Да видим ражданията. Да... Първото е през 1973 година, естествено раждане, без усложнения, здраво на вид момиченце, име - Флора. Второ раждане през 1975 година, естествено раждане, без усложнения, здраво на вид момиченце, име - Росаура. Трето раждане, 1980 година, естествено раждане, близнаци, без усложнения, две момичета, здрави на вид, имена - няма.
Сърцето на Амая заби учестено от лекотата, с която тази жена току-що й бе казала, че е имала още една сестра. Тя издърпа пожълтелия лист от ръцете й.
- Здрави на вид?... Ако едното от децата е било болно или е починало, щеше ли да бъде отбелязано тук?
- Не. По онова време при домашните раждания нямаше много средства: както виждате, не се посочва дори теглото, нито ръстът; правеше се апгар тест и рутинен преглед. „Здрави на вид“ е шаблонен израз, ако едно от бебетата се е родило например с кардиопатия, тя нямаше как да бъде установена, освен ако при самото раждане не покажеше явни симптоми.
- Ами ако на бебето е била направена хирургическа операция, например ампутация на някой от крайниците?
- Това би се извършило в болница. Имайте предвид, че в тогавашните селски кабинети се лекуваха и оперираха само дребни неща.
- А ако някое от бебетата е починало?
- Ако е починало тук, в долината, трябва да имам копие от смъртния акт. Брат ми подписваше всички свидетелства от онази епоха, но само ако смъртта е настъпила в долината, а не в някоя болница в Памплона.
- Бихте ли го потърсили, ако обичате.
- Разбира се. Ще е малко по-сложно, защото ни липсва името на детето.
Амая прелисти картона, в който наистина нямаше отбелязано име за никое от двете момиченца, и си спомни колко трудно тя самата бе решила как ще кръсти Ибай, когато се роди. Дали по това не приличаше на майка си?
Фина отиде до друг шкаф и извади картонена кутия, на която бе написана датата и годината.
- Предполага се, че е починало същата година, така ли?
- Да, смятаме, че е било новородено.
Само след минута жената измъкна един свитък измежду другите.
- Ето я: новородена дъщеря на Хуан Саласар и Росарио Итурсаета. Причина за смъртта? Я, гледай ти! Люлчина смърт.
Амая я погледна въпросително.
- „Люлчина смърт“ наричахме най-общо синдрома на внезапна смърт при кърмачета -отвърна жената и подаде листа на Амая, - което ни навежда на мисълта, че нещо с детето не е било наред.
- Било е болно?
- Не точно болно, но понякога има неща, които не се установяват при раждането и се виждат едва след няколко часа.
- Не разбирам.
- Някоя изостаналост например или недъг. Почти всички новородени имат изпъкнали глави, лицето е сплескано заради престоя в родовия канал и се наблюдава известен страбизъм, но някои неща се забелязват едва след няколко часа.
- Ясно... - каза бавно Амая... - Но не е задължително да причиняват смърт.
Жената се втренчи в нея, както държеше кутията с две ръце, и на устата й се изписа крива усмивка.
- Значи и вие сте от ония...
Космите на тила й настръхнаха и Амая веднага позна неприятното усещане, както когато откриеш, че красива саксия с мушкато е поразена от паразити.
- От кои ония? - запита тя, знаейки, че отговорът няма да й хареса.
Читать дальше