Долорес Редондо - Зовът на костите

Острият студ тази сутрин бе придружен от гъста мъгла, която се стелеше тежко по земята заради товара вода, който носеше, и беше като осветена отвътре от ярко, непознато през последните дни слънце, което сега бодеше очите, сякаш мъглата бе съставена от микроскопични стъкълца. Амая шофираше и се придържаше към шосето само благодарение на бялата линия, която едва виждаше през страничното стъкло. Очите й горяха от непрекъснатото взиране и това неприятно чувство се прибавяше към отчаянието, което изпитваше. Призори се бе събудила от един сън, населен с гласове, говорещи хора и нечленоразделна реч, достигащи до нея от тъмнината като предаване на извънземна радиостанция, в което посланията и думите се смесваха с настоятелни подкани, плачове и изисквания, които тя не успяваше да разбере, и когато отвори очи, изпита непреодолимо чувство за некомпетентност и смут. Беше се събудила на дивана, където бе заспала, завита с одеяло и подпряна на възглавницата, която леля й й бе сложила, и се бе довлякла до спалнята, където Ибай спеше разперен на леглото, отпуснал на Джеймс съвсем малка част от завивката.

- Спиш като баща си - бе прошепнала тя и бе легнала до детето за няколко минути.

Безметежната сладост в съня на Ибай й възвърна равновесието, вярата и усещането, че всичко е наред. Абсолютно неподвижно, детето спеше доверчиво, разперило ръце като криле на вятърна мелница, с безгрижието на праведник. Спеше с полуотворена уста и толкова тихо, че неведнъж бе доближавала ухо, за да го чуе дали диша. Когато се наведе, за да вдъхне сладостния дъх на кожата му, бебето бе отворило очички, подчинявайки се сякаш на негласен зов. Съвършената усмивка, изписана на лицето на сина й, се предаде и на нейното, но магията трая само броени секунди, докато малкият захленчи от глад и замята несръчно ръчички към гърдите й, които вече не можеха да го нахранят. Беше отстъпила детето на Джеймс, който го занесе долу, докато тя за пореден път се упрекваше, че е ужасна майка.

Влезе в залата за заседания и установи, че Йонан още не е дошъл. Включи компютъра си и щом отвори пощата, очите й се спряха на две съобщения. Първото от доктор Франц, което май вече бе станало традиционно, а второто, препратено от пощата на Йонан, от Позлатения гребен. Отвори него.

„Дамата очаква вашия дар.“

- Ами нека си го чака - измърмори тя и го пусна в кошчето.

Писмото на доктор Франц също приличаше на разширено копие на предишното, с изключение на една част, която прикова вниманието й. „Може би не е зле да проучите откъде доктор Сарасола бе толкова добре запознат със случая на майка ви, с подробностите за лечението и най-вече за поведението й, които спадат към лекарската тайна, неща, които е, меко казано, „любопитно“ откъде са му известни, след като никога не я е лекувал - знам това, защото го проверих.“

Амая прочете писмото още веднъж и за пръв път откакто бе започнала да ги получава, не го изтри. Нямаше съмнение, че Тартало е познавал майка й отпреди постъпването й в „Санта Мария де лас Ниевес“ Обмисли вероятността отец Сарасола и посетителят, записан от камерите в психиатрията, да са едно и също лице и я отхвърли. Свещеникът и директорът

Франц се познаваха много добре, достатъчно добре, за да не го заблуди с очила и фалшива брадичка. Освен това видът и ръстът му не съвпадаха с направените въз основа на записа изчисления. Въпреки това съмнението продължи да се върти в главата й.

Тя излезе в коридора и надникна в общата зала. Сабалса работеше, полускрит от екрана на своя компютър, и я забеляза едва когато застана до него. С бързо движение изключи монитора. Амая го изчака няколко секунди да възвърне самообладанието си, преди да заговори.

- Добро утро, младши инспектор.

- Добро утро, шефке.

Амая забеляза как на думата „шефке“ гласът му толкова стихна, че едва се чуваше.

- Имам работа за вас. Запишете си едно име: Росарио Итурсаета Белараин. Искам да прегледате регистрите на болница „Вирхен дел Камино“, на Окръжната болница в Ирун, на клиника „Санта Мария де лас Ниевес“ и на Университетската болница. Трябва ми списък на всички, които са я лекували или са имали контакт с нея за времето, когато е била там на лечение или е посещавала спешните им отделения.

Сабалса довърши писането и вдигна поглед:

- Това е много информация.

- Знам, когато я съберете, искам да съпоставите списъците и да ми кажете дали има някой, който се появява в повече от един от тях.