Долорес Редондо - Зовът на костите

Утрото настъпи бавно и хладно. Отново си раздадоха кафета, а доктор Гонсалес измъкна отнякъде тесте карти, с което тримата мъже се заиграха мълчаливо. Такченко се зачете в един от дебелите технически справочници, които явно намираше за твърде занимателни, а Амая, седнала близо до нея, взе да прехвърля наум случая си, поглеждайки час по час към термоциклера, който мъркаше върху стоманения плот като разглезен котарак. Инстинктът й подсказваше, че в тези мостри наистина се крие самата същина на живота, открадната от тандема най-сатанински чудовища, които бе срещала. Студеният и властен ум на подбудителя и сляпото послушание на звяра в негова услуга. Термоциклерът спря да мърка и изсвири продължително, което стресна Амая почти едновременно със сигнала за получено съобщение на телефона на Йонан и за входящо повикване на нейния. Двамата се спогледаха разтревожено, преди тя да отговори на инспектор Ириарте.

- Госпожо инспектор, имало е ново нападение срещу църквата в Арискун.

Амая скочи на крака и тръгна към другия край на лабораторията.

- Обяснете ми - прошепна.

- Блъснали електрокар във фасадата, пробили дупка и... - той се поколеба.

- Има ли подхвърлени останки?

- Да... Още една ръчичка... Съвсем малка и по-различна, не е обгорена...

Амая долови колко потресен от всичко е Ириарте: бе казал „ръчичка“. Той имаше малки деца, чиито ръце със сигурност не бяха много по-големи.

- Добре, инспекторе, задвижете нещата, повикайте Сан Мартин и не пипайте нищо, преди да дойда. Ще ми трябват поне два часа. Нека всички чакат отвън, оградете периметъра и ме чакайте, тръгвам веднага. След минута ще ви звънна от колата.

Тя грабна палтото си и се отправи към изхода, където вече я чакаше Йонан.

- Получих съобщение и трябва да тръгвам - обяви тя, обръщайки се към другите. - Йонан, ти оставаш, имам нужда от тебе тук, това е много важно. Благодаря за всичко на двамата доктори. Господин съдия, на вас ще се обадя сутринта.

Съдията взе палтото си и я последва мълчаливо. Не каза нищо, докато прекосяваха зоната с огромните клетки, нито докато пресичаха оръжейния двор в крепостта.

Амая задейства дистанционното на колата още преди да стигне до нея, но той я задържа до вратата, хващайки я за лакътя.

- Амая...

Тя въздъхна дълбоко и изпусна бавно въздуха си.

- Инспектор Саласар - поправи го тя, въоръжавайки се с търпение.

- Добре, щом настоявате, инспектор Саласар - прие неохотно той. Наведе се към нея, целуна я леко по бузата и прошепна: - Карайте внимателно, не ми е безразлично.

Тя отстъпи с разтуптяно сърце, клатейки глава.

- Не бива да правите това, не бива да го правите - каза, докато влизаше в колата и палеше двигателя.

Подкара, опитвайки се да удържи желанието да настъпи газта и да съсредоточи малкото останало й непокътнато от съдията внимание, за да не изхвърчи на някой завой. Пътят беше покрит с бял слой скреж, който на места се превръщаше в черен лед и правеше нощното шофиране още по-трудно и опасно. Жителите на окръг Собрарбе добре го знаеха и избягваха да излизат с колите си нощем; дори децата почваха училище по-късно сутринта, за да избегнат коварното заледяване на шосетата. Когато стигна до отклонението за магистралата, отби встрани и се обади на Ириарте.

- Докладвайте - нареди, когато той вдигна.

- Към три сутринта неколцина жители чули трясъка от забиването на електрокара в църковния зид, надникнали, но не видели никого. Когато пристигнахме, заварихме зейналата дупка, а вътре, върху олтара...

- Костните останки - допълни Амая.

- Да, костните останки.

- Голяма мъка е било, за да пробият стената на църквата.

- Не и където са го направили: електрокарът се е блъснал там, където преди се е намирала вратата за аготите, входът, през който трябвало да влизат и който после бил зазидан. На това място стената е тухлена и зъбците на електрокара са я пробили от край до край.

- Нали уж имаше патрул, който трябваше да наблюдава църквата?

- Петнайсет минути преди това на 112 се получило съобщение за пожар в двореца Урсуа. Патрулиращите пред църквата били най-близо и разбира се, ги изпратили там.

- Пожар ли?

- Нищо работа, малко бензин върху входния портал на двореца, но той е дървен и пламнал като прахан. Полицаите го потушили с пожарогасителите от колата.

- Дворецът Урсуа също е свързан с историята за аготите.

- Да. Според една от теориите именно господарят на Урсуа е довел аготите като работна ръка и прислуга.