Долорес Редондо - Зовът на костите

- Добър вечер, госпожо инспектор, радвам се да ви видя.

Амая се усмихна на обичайната й сдържаност.

- А това е съдия Маркина.

Доктор Гонсалес му подаде ръка, докато Такченко се приближаваше, извила едната си вежда, без да отделя очи от Амая.

- Дано не ви притеснявам с присъствието си - каза Маркина вместо поздрав. - Резултатът от тези тестове може да доведе до отварянето на един много важен случай и трябва да се вземат всички мерки за гарантиране на охраната.

Докторката му протегна ръка, огледа го отблизо, после се завъртя на пети и даде знак за природната си готовност за работа.

- Хайде давайте мострите.

Всички вкупом я последваха през трите зали, съставляващи лабораторията. Докторката застана зад един барплот в дъното и посочи плота. Йонан постави отгоре куфарчето и докато Такченко си слагаше ръкавиците, го отвори.

- Дайте да видя - каза тя и се наведе да вземе мострите. - Добре, слюнка... - промърмори, поемайки контейнерчето с тампона. - Трябва да я разградим с протеини - заговори тя на мъжа си. - Ще ни отнеме цялата нощ, после ще добавим фенол-хлороформ, за да екстрахираме ДНК, да преципитираме, да изсушим и да утаим във вода. Мострата ще е готова за анализ утре сутринта. На апарата за РСК му трябват между три и осем часа, после още два за електрофореза върху агарозен гел, което ще ни позволи да видим резултата. По мои сметки към обед ще сме готови.

Амая изпухтя.

- Дълго ли ви се струва? Е, косата ще ни отнеме още повече време - обяви микробиоложката. - Възможностите за извличане на ДНК от слюнката са деветдесет и девет процента, докато при косата намаляват на шейсет и шест - обяви тя, взимайки плитката на Мария Абасоло, - макар че тази мостра тук е добра.

Амая потръпна, като видя отново белезникавите крайчета на изтръгнатата от главата коса.

- А това са костните мостри - продължи докторката. - Боже мили! Колко казахте, че са на брой?

- Дванайсет различни.

- Значи, повтарям: утре по обед. Веднага започвам. Докторе - обърна се тя към мъжа си, -ще ми помогнеш ли?

- Разбира се - отвърна с готовност той.

- Вие се разполагайте удобно, може да окачите палтата си в офиса, а табуретки има из цялата лаборатория, обслужете се сами.

Амая погледна часовника си и се обърна към младши инспектор Ечайде.

- Минава десет, върви да вечеряш, после ще ида и аз.

- Някой ще ме придружи ли? - попита Йонан.

- Ние вече хапнахме - отвърна доктор Гонсалес. - Като се върнете, ще пием кафе.

- Аз ще ви придружа, ако инспектор Саласар няма нищо против - обади се Маркина и погледна Амая.

Тя кимна и двамата мъже се запътиха към изхода.

Амая седна на една табуретка и през следващия половин час наблюдаваше шетнята на двамата учени, които работеха съсредеточено почти без да разговарят, проверявайки най-внимателно всяка поредна стъпка от процедурата.

- Предполагам, че не можете да ми кажете с какво сте се захванали сега... - подхвърли във въздуха биоложката.

- Напротив, мога. Опитваме се да установим връзка между тези проби и мострите от кости, които вече са били обработени в жандармерията. Ако се получи съвпадение, постепенно ще разплетем поредицата от престъпления, извършвани от доста време на територията на цялата северна част от страната. Излишно е да споменавам, че това е поверителна информация.

Двамата кимнаха с разбиране.

- Естествено. Има ли нещо общо с костите, открити в пещерата в Бастан?

- Има.

- Тогава ни пратиха снимки на останките и заради начина, по който бяха разположени, веднага отхвърлихме участието на хищници: никое животно не трупа остатъците от плячката си по този начин, те изглеждаха като...подредени нарочно за постигане на определен ефект.

- И аз съм на това мнение - каза Амая замислено.

Двамата мълчаха няколко минути, увлечени в работата си, като непрекъснато проверяваха списъка от процедури, докато най-накрая сметнаха фазата за приключена.

- Сега остава да чакаме - обяви Такченко.

Съпругът й си свали ръкавиците и ги хвърли в един контейнер, без да отделя очи от Амая с добре познаното на инспекторката изражение, издаващо напрегната мозъчна дейност.

- Много пъти съм мислил за това, знаете ли? Двамата с докторката сме си говорили и сме на едно мнение. Във вашата долина става нещо ужасно.

- Моята долина ли? - попита Амая, усмихвайки се хем смутено, хем престорено.

- Да, знаете какво имам предвид. Вие сте родена там, връзката на принадлежност е неизбежна. Това е едно от най-красивите места, които съм виждал, едно от местата, където се усеща единението между природата и човека, място, където можеш да откриеш солидни причини, за да си върнеш до известна степен вярата. - При тези думи той вдигна поглед към Амая, която веднага схвана какво има предвид и кимна увтърдително... - Обаче или може би точно заради това там, изглежда, е намерило убежище нещо безсрамно, нещо мръсно и зловредно.