Долорес Редондо - Зовът на костите

- Не може да искате това от мен. Всъщност можете, но аз не го приемам. Не мога да отрека това, което чувствам, и няма да го отричам, защото в него няма нищо лошо. Няма да ви поглеждам повече, няма да се грижа за вас, щом ви е неприятно, но това няма да промени нещата.

Амая затвори за миг очи, мъчейки се да измисли аргументи, за да му възрази. Измисли един.

- Нали знаете, че съм омъжена? - каза и още докато го изричаше, разбра, че това е слаб довод.

- Знам - отговори той спокойно.

- Това нищо ли не означава за вас?

Той се наведе към Амая, взе едната й ръка и сложи в нея ръкавиците.

- Означава същото, което би означавало за вас.

Такченко беше поставила предоставените от жандармерията костни мостри в малките епруветки епендорф, подобни на кухи пластмасови патрони, които се нареждаха в термоциклера.

- Е, поне това е почти готово. Още един час тук, после още два за почивка.

- Мислех, че в жандармерията вече са направили ДНК анализите на костите - обади се съдията.

- Така е, пристигнаха заедно със съответния доклад, но след като в случая разполагаме с достатъчно мостри, предпочетохме да повторим цялата процедура, за да сме сигурни.

Маркина кимна с разбиране и се запъти към другия край на лабораторията, където Йонан и доктор Гонсалес го канеха да пие кафе.

- Много хубав мъж - каза Такченко, когато съдията се отдалечи.

Амая я погледна изненадано.

- Направо красавец - заяви докторката.

Амая се обърна да погледне съдията, после погледна Такченко и потвърди с глава.

- ...Самото изкушение. Или греша, госпожо инспектор? - добави микробиоложката.

Леко обезпокоена, Амая зае отбранителна поза.

- Защо говорите така?

- Защото е очевидно, че ви привлича.

Амая отвори уста да възрази, но за втори път тази вечер остана без аргументи. Запита се с тревога дали нещо в поведението й не е издало нейното смущение.

Докторката я погледна съчувствено и се усмихна.

- За бога! Какво толкова, инспекторке, не се измъчвайте, кой от нас не се изкушава понякога.

Амая я погледна сериозно.

- ...А когато изкушението изглежда така добре в джинси, е нормално да изпитваш колебания - добави лукаво Такченко.

- Точно това ме обърква - призна Амая, - колебанието; фактът, че има колебание, е достатъчен, за да ме накара да се замисля, да си задавам въпроси.

- Но колебанията са нещо нормално.

- Аз мислех, че не са. Обичам съпруга си. Щастлива съм с него. Не искам да бъда с друг мъж.

Такченко се засмя.

- Я не се скумросвайте - каза тя, като прекъсна работата си и я погледна с хитра усмивка. - Обичам мъжа си, но пък защо да не се чифтосам веднъж, че и дваж с красивия съдия!

Амая се ококори, смаяна от неочаквано невъздържаната забележка на тази иначе

дискретна жена.

- За бога, доктор Такченко! - възкликна тя уж възмутено: - Да се чифтосам! Явно от общуването с мечките сте подивели. Да се чифтосам веднъж! Та с него може и два дни да не ставам от леглото.

Двете се разсмяха, с което накараха мъжете да се обърнат и да ги погледнат от другия край на лабораторията.

- Виждам, че сте си го помислили - прошепна докторката, без да отделя очи от групата.

Амая слезе от табуретката си и се приближи още до плота, който я отделяше от Такченко.

- Може би, но да го помислиш, е едно, а да го направиш - съвсем друго. Аз не го искам.

- Сигурна ли сте?

- Напълно, но той никак не ме улеснява.

- Михаил Коч - каза биоложката.

- Кой е той?

- Мой състудент от Медицинския факултет, после работихме три години в един и същ институт. Беше от мъжете, които са убедени, че с труд и постоянство всичко се постига. Всеки божи ден в университета, а после всеки божи ден в института не преставаше да ми прави намеци, да ме кани на срещи, да ми носи цветя и да ме гледа недвусмислено.

- И?

- Михаил Коч също никак не ме улесняваше, но и през ум не ми мина, че мога да се чифтосам поне веднъж с него.

- Значи смятате, че самият факт, че съм си го помислила, ясно говори, че нещо не е наред? Фактът, че вие самата признавате, че не е за изпускане, значи ли, че искате да изневерите на доктора? - запита Амая, кимвайки към мъжката групичка.

- О, боже господи, приличате на рускиня! Абсолютна във всичко! Това е то изкушението, инспекторке, нито сме слепи, нито невидими.

Амая я погледна, търсейки обяснение.

- Когато човек реши, че обича някого толкова силно, че да се откаже от всички останали, не ослепява, нито става невидим, продължава да вижда и него продължават да го виждат. Верността е безсмислена, ако не се изкушаваме от видяното или ако никой не ни поглежда. Истинското изпитание възниква, когато се появи някой, в когото бихме се влюбили, ако нямахме партньор, някой, който отговаря на всичките ни изисквания, който ни харесва и привлича. Някой, който би бил идеален, ако вече не сме си избрали друг също толкова идеален. Това означава вярност, инспекторке. Не се притеснявайте, много добре се справяте.