Крис Райън - Господари на войната

След малко от Ланд Роувъра слезе още един мъж. За разлика от първия, той стискаше с две ръце преметнатия през гърдите си автомат.

Башеба си пое дълбоко въздух и изсъска. Клара се обърна към нея и я попита, разтревожена от изражението й:

— Какво има?

— Това е той — прошепна Башеба.

— Кой? — попита объркано Клара.

— Мъжът, който уби сина ми.

— Башеба! Спри!

Клара се опита да я хване за ръката, но не успя. Башеба вече тичаше към двамата мъже, без да обръща внимание на разранения си крак. Крещеше нещо на арабски, косата й се вееше от вятъра, а върху лицето й беше изписана омраза.

Отначало Дани не я позна. Видя само някаква жена, която тичаше с див поглед в очите към Бъкингам. Заприлича му на разгневен призрак и инстинктивно понечи да вдигне автомата си, за да го предпази от нея.

Жената обаче подмина Бъкингам и продължи да тича към него. Позна я в момента, в който извади ножа изпод робата си. Беше на не повече от три метра от него. Тринайсет сантиметровото острие блестеше на слънцето. Жената държеше ножа неумело — не ниско долу, както би направил Дани, а на височината на главата си, готова да замахне, и пищеше като обезумяла. Дани я блъсна с лявата си ръка. Жената падна. Настана суматоха. Четиримата мъже, които пазеха лагера, вдигнаха автоматите си и се разкрещяха. Дани се втурна към Бъкингам и го събори на земята. В този момент чу стъпките на Таф, Хектор, Скинър и Ди Фрайз зад гърба си. Вдигна поглед към въоръжените сирийци, които бяха на десет метра от него. Ако те откриеха стрелба, вероятността двамата с Бъкингам да оцелеят беше нищожна. Дани беше свикнал да преценява предварително шансовете си. Не беше сигурен обаче за Скинър и Хектор.

Войниците се колебаеха — може би и те си мислеха същото.

— Не стреляйте! — изкрещя Дани и погледна назад. Даваше си сметка, че хората на Таф са склонни да действат необмислено. — Не стреляйте!

— Чухте го какво казва, нали? — извика Таф.

Настъпи напрегната тишина. Ръцете на сирийците трепереха, което не беше добър знак. Пред по-малката от двете палатки стоеше жена с европейски черти. Дланите й скриваха по-голямата част от лицето й. Бъкингам дишаше тежко, но не смееше да мръдне.

Брезентът на голямата палатка бавно се вдигна и от нея излезе огромен мъж. Мъжът беше висок колкото Дани, но с много по-широки рамене, с бели мустаци и гъста бяла коса. Беше облечен с бял дишдаш с бродерия по кантовете. Застана пред палатката и огледа с проницателните си очи обстановката.

— Тръгвам — каза Бъкингам.

— Не ставай глупав. Всеки момент може да започнат да стрелят.

— Пусни ме, за Бога. Това е Сорген. Ако не му се покажа, войниците ще ни направят на решето.

Бъкингам беше прав. Дани го пусна и двамата се изправиха на крака. Дани преметна автомата през рамо и вдигна ръце. Бъкингам си изтупа дрехите.

— Хюго Бъкингам — изрече със странно монотонен глас огромният мъж. — Доста време мина, откакто се разхождахме в Латинския квартал. Бих казал обаче, че посещението ти буди известно подозрение у мен.

— Радвам се да те видя отново, Сорген.

Гласът на Бъкингам трепереше леко.

— Кажи на хората си да свалят оръжията, Хюго. Нека да се опитаме да избегнем трагичните инциденти. В пустинята труповете бързо се превръщат в мърша и аз не бих искал тази съдба да сполети някого от вас.

— Ти също трябва да кажеш на войниците си да свалят оръжията — намеси се Дани.

Сорген се усмихна.

— Двустранно разоръжаване? Предложението ти е неприемливо за мен. — Потта блестеше върху челото му. — Не виждам причина да накарам хората си да престанат да защитават територията ни.

— Свалете оръжията! — извика през рамо Бъкингам. Дани усещаше, че хората на Таф нямат никакво желание да го направят. Той също. — Свалете оръжията! — повтори Бъкингам.

Дани се обърна и очите му срещнаха очите на Таф. Двамата си кимнаха. Таф свали автомата си. Хектор, Скинър и Ди Фрайз го последваха неохотно.

Всички стояха, без да мърдат. Обезумялата жена беше коленичила и плачеше.

Лицето на Сорген беше безизразно. Стъпките му скърцаха върху пясъка, докато вървеше към Бъкингам. Спря на половин метър от него и изрече с тих глас:

— И така, ти си тук, сред пустинята, заобиколен от въоръжени мъже, в ролята си на представител на британското правителство, което с готовност би помогнало на брат ми да завземе властта в Сирия и не би проливало сълзи по повод моята смърт.

Пръстите на Дани напипаха автомата. Дали би могъл да се справи с тези мъже? Дали щеше да бъде достатъчно бърз? Четиримата въоръжени сирийци стояха на около пет метра един от друг и не беше възможно да ги повали с един откос. Ако хвърлеше граната, дали щяха да побягнат? Или преди това щяха да стрелят?