Крис Райън - Господари на войната

Сорген наклони глава и му даде знак с ръка да продължи.

— С брат ти Асу ще бъдете по-силни, ако сте обединени. И двамата го разбирате добре. Дошъл съм да те помоля да помислиш за евентуален съюз с него, който ще даде възможност на вашето семейство да завземе властта, вместо да я отстъпи на някоя друга бунтовническа групировка. Дошъл съм също така да ви предложа помощ. Ние сме готови да ви предоставим два пъти повече средства от тези, които получаваш от френското правителство. Същото се отнася и за оръжията. Ще ви превърнем в най-добре оборудваната бойна сила в Средния изток. — Бъкингам замълча, обърна се и погледна стария си приятел. — Ще спечелим тази война за вас, Сорген. Помисли си за хората, които ще бъдат спасени. Помисли си за Сирия, която двамата с Асу ще можете да изградите отново с наша помощ.

Сорген се изправи.

— Благодаря ти за предложението. Страхувам се обаче, че пропастта между мен и Асу е прекалено дълбока, за да бъде запълнена. А освен това имам усещането — моля те да ми простиш за следващите думи, — че не изпитвам никаква лоялност към британците. — Усмихна се многозначително. — Като се изключи събеседникът ми, разбира се.

Бъкингам кимна, сякаш думите на Сорген бяха съвсем логични. Беше обаче готов с отговора.

— Питам се дали щеше да продължиш да бъдеш лоялен към французите, ако знаеше, че те са поръчали убийството на баща ти.

В палатката настъпи тишина.

— Ти си мой гост, Хюго — отвърна Сорген с необичайно тих глас. — Но не бих искал името на баща ми…

— Преди четири седмици — прекъсна го Бъкингам — алжирският терорист — самоубиец се е срещнал в Париж с човек, който се е представил като член на терористичната организация „Въоръжена ислямска група“. Знаем със сигурност, че този човек е служител на френските сили за сигурност. МИ-6 разполага с повече доказателства, отколкото би ти се искало да научиш. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но няма никакво съмнение, че баща ти е бил убит от французите.

Изведнъж Дани си спомни, че по време на инструктажа в хангара в Лондон шефът на Бъкингам не беше споменал нищо за това. Тъкмо обратното, беше им обяснил, че французите смятат бащата на Сорген за свой ценен сътрудник. Някой от двамата беше излъгал.

Сорген обаче въобще не се усъмни в твърденията на Бъкингам. Изведнъж над палатката сякаш се спусна облак. Лицето на водача на бунтовниците стана каменно. Бъкингам го наблюдаваше внимателно, опитвайки се да разбере какъв е бил ефектът от бомбата, която беше пуснал. А той беше очевиден. Очите на Сорген се навлажниха. Той ги избърса с края на дишдаша си.

— Ако разбера, че си ме излъгал, Хюго…

— Това е самата истина, Сорген. Така, както е истина, че в момента стоя пред теб.

Настъпи тишина.

— Асу склонен ли е да се помирим? — попита след малко Сорген.

— Да. И иска това да стане колкото е възможно по-бързо.

Отново настъпи тишина.

— Аз не водя тази армия сам — продължи Сорген — и не бих могъл да взема подобно решение, без да го обсъдя с командирите си. Тази вечер ще се срещна с тях тук, за да отпразнуваме заедно Еид ал-Фитр. — Присви очи. — Но ти, Хюго, сигурно си предполагал, че ще се съберем.

— Да. Запомнил съм традициите ви. Значи ще им предадеш предложението ми? Сигурен съм, че ще им се стори разумно.

— Може би. Единственото, което съм в състояние да направя, е да им разкажа за него.

— Това е всичко, което искам от теб, Сорген.

— Елате утре на разсъмване. Тогава ще имам отговор за вас и за Асу. — Лицето на Сорген стана тъжно. — Приех те, Хюго Бъкингам, защото ни свързва отдавнашно приятелство. Надявам се, че няма да ме разочароваш.

— Имаш честната ми дума.

— Винаги съм ти вярвал. До утре, Хюго.

— До утре. — Бъкингам погледна към Дани и каза рязко, сякаш говореше на прислужника си: — Да тръгваме.

— Свитата ти е доста внушителна — отбеляза Сорген.

— Сирия е опасно място. Предпазливостта в случая не е излишна.

— Не, разбира се — отвърна Сорген и подаде ръка на Бъкингам.

Бъкингам я стисна здраво. Дани ги наблюдаваше внимателно. Избягваха да се гледат в очите. Беше му ясно, че всеки от тях крие нещо. Докато излизаше от палатката, се чудеше защо Бъкингам не му позволи да присъства на разговора му с Асу, но нямаше нищо против той да остане в палатката на Сорген. Нещата не се връзваха. Огледа пустинята. Не видя и не чу нищо, което би представлявало опасност за тях. Поведе Бъкингам към трептящите в маранята Ланд Роувъри. Бяха изминали само няколко крачки, когато забеляза жената с европейските черти пред по-малката палатка. Очите й го следваха. Стори му се странно, че е попаднала на това място. Приближи се до нея.