Крис Райън - Господари на войната

Изминаха десет напрегнати секунди.

Другият войник също се изправи на крака. Дани издаде напред брадичката си. Войникът каза нещо на арабски и се усмихна подигравателно, а после отново седна, извади от жилетката си торбичка с тютюн и започна да свива цигара. Правеше се, че не забелязва Дани, който продължаваше да го гледа втренчено. Това напълно устройваше Дани. Двамата войници явно не предполагаха, че той възнамерява да подслушва. Не можеше да си обясни защо Таф остана в стаята. Напрягаше слух и проклинаше наум самонадеяността си, която го беше лишила от възможността да присъства на разговора между Бъкингам и Асу. Макар и трудно, успя да долови приглушения глас на Бъкингам.

Бъкингам звучеше така, сякаш изнасяше реч.

— Няма никакво съмнение, сър, че Сорген ще разбере, че бихте действали по-успешно, ако сте обединени.

— Сорген е глупак — сопна му се Асу.

— Сорген е политик до мозъка на костите си. Познавам го добре…

— Той ми е брат!

— Но не ви е приятел. Преди време двамата с него бяхме много близки. Сигурен съм, че ще мога да го убедя.

Настъпи мълчание. Дани чу стъпки и си представи как Асу крачи из стаята. В този момент с ъгълчето на окото си забеляза раздвижване на двора, където бяха останали само две от момчетата. Скинър им говореше нещо. Едното беше момчето с ампутираната ръка — внукът на Асу. То държеше дълъг около метър предмет с цилиндрична форма. Дани се вгледа по-внимателно в него. Не можеше да повярва на очите си. Беше се убедил, че Скинър е кучи син, но не предполагаше, че е способен да показва на едно дете как се борави с подобно оръжие, и то в затворено пространство.

Еид ал-Фитр е утре вечер — каза Бъкингам. Гласът му беше станал по-настойчив. — На този празник мюсюлманите демонстрират най-силно единството си. Сорген е набожен човек. Той ще приеме маслиненото клонче — най-малкото от уважение към паметта на баща си.

В стаята отново се чуха стъпки. На двора Скинър беше връчил на другото момче гранатомета и му показваше как да го закрепи върху дясното си рамо. Дани присви очи. Дясната ръка на момчето беше опъната върху гранатомета, а дланта му беше върху гранатата. Ако натиснеше спусъка, момчето щеше да се прости с дланта си.

Докато наблюдаваше двора, Дани се опитваше да се съсредоточи върху разговора в стаята.

— Ще уведомя Сорген, че британското правителство е готово да приеме предложението на французите — каза Бъкингам. — Независимо дали става дума за пари, оръжия или каквото и да било друго. Ако нещата се объркат, ще ви бъде осигурено политическо убежище. Сигурен съм, че Сорген ще осъзнае предимствата на обединените ви действия. И след като го убедим, ще можем да направим това, за което говорихме.

— За какво, по дяволите, са говорили? — изсъска Дани.

Слушаше напрегнато, опитвайки се да чуе отговора на Асу, но вниманието му беше раздвоено между разговора в стаята и онова, което се случваше на двора. Беше се появил Хектор. Скинър беше нагласил гранатомета върху рамото на момчето. Хектор разположи другото момче, което беше синът на Башеба с ампутираната ръка, на не повече от метър зад него. Какво се опитваха да направят тези негодници? Пламъкът със сигурност щеше да убие момчето. Дани изпсува тихо, изхвърча от вестибюла и хукна надолу по стълбището.

След няколко секунди вече наближаваше мястото, където Скинър и Хектор провеждаха шибаното си обучение. Двамата бяха отстъпили на няколко метра встрани от момчетата и се хилеха злобно с вид на побойници, осъзнаващи превъзходството си.

— Браво, Абдул! — изкрещя Хектор. — От теб ще излезе страхотен войник! — Избухна в смях. — Когато ти се наложи да стреляш, трябва да застанеш точно така!

Дани все още тичаше, когато момчето с гранатомета се обърна кръгом. Изглеждаше смутено. Очевидно разбираше, че двамата британци му се подиграват, но не знаеше защо. Бледото му лице почервеня. Беше готово да се разплаче. Другото момче също беше смутено.

Дани заобиколи Хектор, избута Скинър настрани, стигна до момчето и свали гранатомета от рамото му. Двете момчета явно нямаха представа какво става. Изтичаха до единия ъгъл на двора, а Дани се обърна към двамата мъже и изкрещя:

— Какво, по дяволите, мислите, че правите?

— Провеждаме обучение — отвърна с равен глас Скинър. Очите му бяха безизразни. — А ти бъди добро момче и се върни при бебето, за което трябва да се грижиш.

— Защо ръката на момчето беше върху гранатата? — Дани се обърна към Хектор. — А ти защо разположи другото момче зад гранатомета?