Крис Райън - Господари на войната

— Това е смъртоносна доза, чедо — чу гласа на Таф зад себе си. — Наистина ли знаеш какво правиш?

Таф не се опитваше да го разубеди, а само го предупреждаваше.

— То всеки момент ще умре — отвърна Дани със стиснати зъби, докато се приготвяше да забие иглата. — По този начин само ще облекча…

Не успя да довърши изречението. Башеба вероятно беше разбрала какво си говорят двамата с Таф и това й беше дало сили. Или Таф се беше разсеял. Каквато й да беше причината, жената се отскубна от ръцете на Таф, хвърли се върху Дани, събори го на пода до сина си и изкрещя пронизително:

— Не го убивай! Не го убивай!

Спринцовката изхвърча от ръката на Дани и падна върху купчината отломки. Дани я вдигна. Докато прегръщаше сина си, жената беше извадила неволно желязната пръчка от тялото му. Момчето отвори уста, а бледото му лице се изкриви. Гледката беше ужасяваща. Дани се изправи и заби спринцовката в ръката му. Башеба изпищя отново, когато синът й издиша въздуха, който беше останал в изнемощелите му гърди. Момчето потрепери и се отпусна на пода.

Настъпи тишина. Жената се взираше с невярващи очи в Дани. Дани се обърна и видя Таф и Бъкингам на пет метра от себе си. Лицето на Таф беше безизразно. Бъкингам изглеждаше не по-малко шокиран от Башеба. Дани пъхна спринцовката в джоба си, без да осъзнава какво прави. Жената крещеше яростно на някакъв език, който беше смесица от арабски и английски:

— Ти уби сина ми! Ти си убиец!

Започна да го удря по лицето с юмруците си, които бяха изцапани с кръвта на момчето. Дани я хвана за китките.

— Той така или иначе щеше да умре — опита се да й обясни. — Аз само сложих край на мъките му.

Тя обаче не спираше да пищи и да го удря. Таф се приближи до нея, отмести я настрани и я изведе от стаята. Дани се наведе и вдигна бетонната отломка. Гърдите на момчето изсъскаха. Пръчката се беше закачила за едно от ребрата му и той трябваше да я върне обратно, за да успее да я извади. В този момент чу зловещо проскърцване над главата си — сградата всеки момент щеше да се срути. По-малкото момче беше избягало от стаята след майка си и Таф. Бъкингам стоеше до вратата и гледаше с ужас към Дани.

— Размърдай се! — изкрещя му Дани.

Той излезе от вцепенението си и хукна по коридора. Дани го последва с отпуснатото, окървавено тяло на момчето на ръце.

Излезе на двора и се огледа. Амбразурите бяха изоставени, портата беше отворена широко и обитателите на къщата вече бяха на улицата. Двигателите на Ланд Роувърите бяха включени. Хектор, Скинър и Ди Фрайз не бяха на двора и Дани предположи, че са в колите. Беше напълно възможно сирийските шофьори да са избягали. Асу беше застанал до портата. Гледаше към небето с вдигнат нагоре автомат и крещеше заплашително. Двамата му охранители бяха до него. От израженията върху лицата им личеше, че нямат търпение да се махнат от това място. Дани също погледна към небето. В него нямаше самолети, нито хеликоптери, което не означаваше край на бомбардировките. Помисли си, че този път им се е разминало, но не бива повече да рискуват, задържайки се в района на къщата.

Занесе тялото на момчето до средата на двора и го сложи внимателно на земята. Чак тогава Таф пусна Башеба. Тя се втурна към Дани и отново започна да го удря отчаяно с юмруци.

Асу, който не беше видял Дани, докато изнасяше тялото на момчето, се обърна и се разкрещя на арабски на жената. Жената престана да удря Дани и заговори на свекъра си. Думите изригваха яростно от устата й, а Асу я слушаше и лицето му ставаше все по-мрачно.

Асу тръгна към Дани.

— Вярно ли е това, което тя казва? Убил си Надим? Убил си внука ми?

Дани поклати глава и посочи към сградата.

— Бомбите убиха внука ти. И ако не се махнеш веднага от тук, ще убият и теб. Явно е изтекла информация за квартирата ти.

Асу насочи автомата си към Дани. Не беше обаче достатъчно бърз. Дани завъртя рязко настрани цевта на автомата с лявата си ръка, а с дясната свали пистолета от жилетката си и го приближи до лицето на Асу. Двамата охранители вдигнаха автоматите си и се прицелиха в Дани. Асу придоби увереност, защото онова, което видя Дани, остана скрито за него — Хектор и Скинър бяха слезли безшумно от Ланд Роувърите и бяха готови да стрелят веднага щом се наложеше.

Настъпи напрегнато мълчание.

— Башеба ми каза, че Надим е бил жив — прошепна Асу.

— Всеки момент щеше да умре — отвърна Дани.

— Той убиец! — изкрещя жената. — Той уби сина ми!

Асу се взираше в Дани. Очите му бяха пресметливи. Не изглеждаше опечален от смъртта на внука си. Не искаше обаче да изгуби авторитета си.