Крис Райън - Господари на войната

— Трябва да накарам войниците си да те разстрелят веднага.

Таф се беше приближил до тях. Без да откъсва очи от Асу, той протегна ръка и отмести внимателно настрани пистолета на Дани. Дани не би позволил на никой друг да го направи.

— Не убивай приятелите си — каза Таф. — Съсредоточи се върху враговете си. Дани е добро момче, а Башеба греши. Аз бях там и видях всичко. Той се опита да му окаже първа помощ. Погледни тялото на внука си и ще разбереш, че не би могъл да оцелее с тази рана.

Асу за първи път обърна очи към мъртвото момче. Гърдите му представляваха кървава каша, от която стърчаха кости.

— Той е прав — намеси се Бъкингам. — Помислете разумно.

Асу наведе глава. Охранителите му свалиха автоматите.

По лицето на Башеба се стичаха сълзи. Тя прошепна нещо на арабски на по-малкия си син, който беше застанал до входната врата на къщата. Момчето тръгна към нея, но изведнъж спря, след като чу сърдития глас на Асу. Очевидно се страхуваше ужасно от дядо си. Башеба осъзна, че няма как да повлияе на сина си, вдигна измъченото си лице към Дани и го изгледа с омраза, каквато той виждаше за първи път. После се обърна към Асу и го попита на английски, сочейки към Дани:

— Ще го накажеш ли?

— Не — отвърна Асу. — Няма да го накажа.

Башеба отново започна да шепне. Погледна умолително сина си, изтича разплакана през двора и излезе на улицата.

Настъпи тишина.

— Тя е глупава жена — изрече най-накрая Асу.

— Смяташ ли, че е достатъчно глупава, за да издаде местонахождението на следващата ти квартира? — попита Таф, който явно си даваше сметка за последствията.

Асу махна с ръка.

— По улиците патрулират мои хора. Те ще я намерят и ще я върнат обратно. — Погледна отново към трупа на внука си, без да даде израз на каквото и да било чувство, и го бутна с крак. — Трябва да бъде погребан преди да се е стъмнило. Войските на правителството ще се появят всеки момент. Да се махнем от това място.

Бъкингам се промуши между Таф и Дани и каза:

— Моите съболезнования.

— Той беше с една ръка и така или иначе не ми вършеше работа.

Дори и думите на Асу да му се бяха сторили непристойни, Бъкингам не го показа с нищо. Замълча, а после попита настоятелно:

— Споразумяхме ли се, сър?

Асу кимна бавно.

— Споразумяхме се. Довечера ще се срещна с командирите си в новата си квартира до централната джамия. Таф знае къде е тя. Ще им обясня всичко.

— Трябва да ни уведомите къде можем да открием Сорген, за да поговорим с него.

Асу извърна очи.

— Не знам със сигурност къде е. Чувам само разни слухове.

— Какви слухове, сър?

— Разбрах, че избягвал града. И той, като мен, държал командирите си на различни места. Живеели на палатки в пустинята на югозапад от Хомс. Така по-лесно се придвижвали, а от въздуха приличали на бедуини.

— А къде е самият Сорген?

— Трябва да тръгнете по шосето за Ал Кузейр. На трийсетия километър ще стигнете до един черен път, който води към хълмовете. Завийте по него. Ако информацията ми е вярна, ще успеете да намерите моя брат.

Произнесе думата „брат“ гневно, сякаш изричаше проклятие. Погледна към Бъкингам и Таф и на Дани му се стори, че тримата си казаха нещо с очи. После Асу се обърна към охранителите си и им изкрещя нещо на арабски. Тримата се отправиха към леката кола, която чакаше на улицата, и се качиха в нея.

Таф погледна към тялото на момчето, а после към Бъкингам и каза:

— Влизай в Ланд Роувъра.

— Ами…

— Влизай, по дяволите!

Бъкингам се подчини. Таф хвана Дани за ръката, дръпна го настрани от колата и каза тихо:

— Ти пое голям риск, чедо. Все още служиш в армията, а току-що уби дете пред очите на един разузнавач.

— Момчето беше…

— Не ме интересува защо го направи. Искам само да те предупредя да се пазиш от това копеле. Човек никога не трябва да вярва на един шибан разузнавач.

— За какво си говорихте в стаята с Асу, след като Бъкингам ме накара да изляза?

За миг Таф сякаш беше готов да му отговори откровено, но после поклати глава.

— Обсъждахме делови въпроси, чедо. Нищо особено. Хайде да изчезваме оттук, преди да сме получили следващата порция бомби.

17:00 ч.

— Как така, по дяволите, не си монтирал устройството?

Дани и Бъкингам бяха сами в стаята на втория етаж в квартирата на Таф. Дани надничаше през пролуката между дъските на единия от прозорците. Долу на улицата петима млади мъже се бяха струпали около купчина боклуци. В нея ровеха плъхове, но това не притесняваше мъжете, които разговаряха оживено. Може би правеха планове как да извършат насилие или как да го избегнат. А може би просто се опитваха да измислят как да намерят пари за храна. Във всеки случай не бяха въоръжени, или поне така изглеждаше. Дани се отдръпна от прозореца. Бъкингам стоеше в средата на стаята със скръстени ръце. Лицето му беше мръсно. Маниерите му въобще не бяха толкова изискани, колкото в началото, когато Дани се запозна с него.