Крис Райън - Господари на войната

Влязоха в двор с площ трийсет на трийсет метра, заобиколен от висока четири метра ограда. Къщата беше триетажна. Бялата й мазилка беше потъмняла и на места беше паднала. Прозорците й представляваха отвори с метални решетки.

В средата на двора в ръждясал бензинов варел гореше огън, а покрай него бяха насядали деца. След като портата на двора се затвори зад гърба му, Дани огледа децата по-внимателно. Бяха четири момчета, облечени с джинси, тениски и маратонки и носеха тактически жилетки за боеприпаси в цвят каки. Под очите им имаше тъмни кръгове и тесните им рамене бяха приведени като на старци. На земята до всяко момче имаше автомат АК-47. Върху един от тях беше оставено отворено пакетче с бонбони — истинско съкровище на подобно място в подобно време.

Едно от момчетата стоеше встрани от останалите. Левият ръкав на тениската му беше скъсан и през дупката се виждаше чуканчето на ампутираната му ръка. Ръбовете му бяха грапави и изглеждаха така, сякаш ръката е била обгорена. Тя се въртеше в ставата си, макар че тялото му беше неподвижно. Дори и да изпитваше болка, момчето не го показваше.

До лявата стена на оградата беше разположен разрязан на две половини варел. Ламарините бяха пълни с пепел — вероятно служеха като огнище за приготвяне на храната, когато спираше електрическия ток. На разстояние от около шейсет сантиметра от останалите три стени имаше по една маса. На нивото на плота на масата в стената беше пробита дупка. Върху всяка от масите лежеше по един снайперист и наблюдаваше движението навън през прицела на автомата си. Дани забеляза, че единият от снайперистите е само на няколко сантиметра от амбразурата. По този начин той се излагаше на опасност да попадне под обстрел, ако някой открие огън на улицата. Таф се приближи до него и му показа, че трябва да се дръпне назад. Намигна му така, както намигаше на Дани, когато беше малък.

Къщата беше заобиколена от мрачни жилищни блокове, високи седем-осем етажа, със сателитни антени и въжета с пране по балконите. Дани се почувства странно от факта, че макар и да се намираха във военна зона, хората продължаваха да перат дрехите си. Присви очи и огледа единия от блоковете. Видя три прозореца — единият беше отворен, а останалите два бяха счупени, — от които стърчаха цеви на снайпери. Снайперите трудно можеха да бъдат забелязани, ако човек не очакваше да ги открие там. Предположи, че са хора на Асу, които наблюдават квартирата на водача си. Това не беше кой знае какво успокоение, защото зад някой от другите прозорци би могъл да дебне вражески снайперист.

— Шибана работа. Не е нужно да ми казваш, чедо. — Таф отново беше прочел мислите му. — Асу е упорито копеле. Сондърс се съгласи да плати двойно на момчетата, след като огледаха мястото. Когато дойдохме, още не бяха направили амбразурите. Ди Фрайз ги проби с кирка. Асу обаче не е идиот. Приблизително през десет дни си сменя квартирата. Настанява всеки един от командирите си в различни части на града, отделно от останалите. И непрекъснато ги мести. По този начин правителството няма как да ги атакува едновременно. Асу би могъл да преживее загубата на един командир, но не и на всичките.

Дани посочи към момчетата, шито седяха около варела.

— А тези момчета? Надявам се, че Асу не ги изкарва на предната линия.

Таф сви рамене.

— След като искат да се бият, тяхна работа.

— Те са деца, Таф. В представите на много хора това е прекалено жестоко нещо.

— В представите на много хора войната също е прекалено жестоко нещо, чедо. Особено тази война. Децата, които виждаш, са загубили родителите си, домовете си. Те щяха да гладуват на улицата или да висят в някой лагер за бежанци, ако не бяха тук. Или вече щяха да бъдат мъртви.

— По този начин Асу се сдобива с евтина бойна сила.

— Време е да пораснеш, Дани. Вече си наясно с много неща. Или поне би трябвало да си наясно.

— И вие ги обучавате как да си служат с оръжие?

— Естествено. Нали не смяташ, че щях да ги оставя да се разхождат с автомати, ако не знаеха как да ги използват, без да се наранят? Тренираме ги в пустинята заедно с възрастните. Показваме им как да се справят с отката. На теб ти беше нужно доста време, за да свикнеш, помниш ли? — Таф вдигна очи към блока. — Хайде, време е да вкараме твоя човек вътре. Асу ни очаква. Не бива да закъсняваме за срещата, защото копелето лесно губи търпение.

Бъкингам крачеше нервно около Ланд Роувъра. Дани се приближи до него, хвана го за ръката и го въведе в къщата. Тя представляваше мрачен лабиринт от стаи. Придружен от Дани и Бъкингам, Таф ги обиколи една по една. Личеше си, че къщата е била разбита и ограбена. В нея нямаше никакви мебели. На местата на лампите зееха дупки. Някои от дъските по подовете бяха изкъртени, очевидно, за да бъдат изгорени. В стаите също имаше момчета, облечени в еднакви военни униформи. Повечето спяха на пода. Тези, които бяха будни, се взираха в тях със същото тъпо любопитство, което Дани беше видял в очите на момчетата на двора.