Крис Райън - Господари на войната

— Нека да позная — продължи той. — Британското правителство ми изпраща своите най-добри пожелания?

От начина, по който потрепваха лъскавите му устни, личеше, че искрено се забавлява. Излъчваше увереността на войник, който смята, че е близо до победата.

Бъкингам спря на няколко метра пред него и го поздрави на арабски. Изражението върху лицето на Асу се промени — очевидно беше впечатлен от лекотата, с която Бъкингам проговори на арабски, а после премина на английски.

— Мистър Таф и помощниците му ни учат как да убиваме хора по нови начини, които са удивителни! — възкликна Асу и се усмихна. — Разполагаме с танкове и хеликоптери, но нищо не може да ни бъде от толкова голяма полза, колкото войниците, въоръжени с автомати.

Дипломат до мозъка на костите си, Бъкингам наведе глава и заговори тихо и отчетливо:

— Правителството на Нейно величество се надява, че господата от „Международни решения“ ви оказват съдействие във вашите начинания.

По някаква причина Асу реши, че думите на Бъкингам са страшно забавни.

— Да! — изкрещя той и избухна в смях. — Да! Те ми оказват съдействие в моите начинания! Някои от децата вече са по-добри от повечето от войниците на правителството. Преструват се, че просят и изведнъж… — Протегна лявата си ръка и сви показалеца на дясната, имитирайки стрелба с автомат. Може би не забеляза, че никой друг, освен него, не намираше движението му за забавно, или просто не му пукаше. Изсмя се отново гръмогласно, докато Бъкингам стоеше търпеливо пред него, и попита, сочейки към Дани: — Водиш със себе си още един войник?

Бъкингам погледна към Дани. Дани долови раздразнението му от факта, че Асу е споменал за него.

— Струва ми се, че ти вече имаш достатъчно войници, приятел — отвърна вместо него Дани. — Малки войници.

Асу се изправи бавно. Откачи автомата от облегалката на стола, преметна го през рамо и тръгна към Дани. Всички в стаята затаиха дъх. Устата на Асу се приближи на няколко сантиметра от дясното ухо на Дани. От него се носеше миризма на пот и тютюн.

— Видял си момчетата, а? — прошепна тихо Асу и Дани беше единственият, който чу тези думи. — Може би искаш да отведеш няколко със себе си у дома?

Дани се обърна с лице към него и изрече също толкова тихо, но без да се опитва да скрие омразата си:

— Виждал съм такива като теб, които използват деца, за да им вършат мръсната работа. Наричат се талибани. Знаеш ли какво се случи с тях, когато налетяха на нас?

Бъкингам се намеси, преди Асу да успее да отговори. Очите му шареха неспокойно. Прочисти си гърлото и каза, сочейки с глава към Дани:

— Както виждате, водя със себе си своя охранител. Моля ви да се правите, че не го забелязвате.

Асу наклони глава и отвърна:

— Чу ли? Ти не си в стаята. — Когато отново погледна към Бъкингам, лицето му беше станало строго. — Мистър Бъкингам, наистина ли очакваш от мен да ти повярвам, че не са те изпратили тук, за да контролираш четиримата наемници, които са при нас? Надявам се, че думата „наемници“ не ти е прозвучала обидно, мистър Таф…

— Ни най-малко — измърмори Таф.

Той също гледаше втренчено Дани.

— За да провериш дали си вършат работата съвестно?

— Изненадвате ме с проницателността си. — Ласкателството на Бъкингам беше явно, но попадна право в целта. По лицето на Асу се изписа задоволство и той разпери длани. Бъкингам беше намерил слабото място на това копеле. — Дали не бихме могли да поговорим на четири очи?

Асу доближи дланите си една до друга. Пистолетите на колана му се залюляха леко.

— Разбира се.

Кимна на двамата сирийски войници и те веднага се изнизаха тихо от стаята. Бъкингам също кимна на Дани, подражавайки на властния жест на Асу. Дани неохотно отстъпи назад по посока към вратата. Таф остана на мястото си. Дани го погледна въпросително, но той му намигна така, както правеше, когато Дани беше малък. Очевидно щеше да присъства на поверителния разговор. Бъкингам, изглежда, нямаше нищо против.

Дани излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Двамата войници седяха във вестибюла и пушеха. Дани зае позиция до вратата, откъдето можеше да гледа през прозореца към двора. Децата бяха напуснали местата си край огъня и бяха застанали в редица. Скинър беше на няколко метра от тях и се държеше като някакъв шибан майор. „Тъпанар“, помисли си Дани. При други обстоятелства щеше да му смачка фасона.

Единият от войниците се изправи на крака. Дани стисна демонстративно автомата. Войникът хвърли цигарата си на пода, изгаси я с десния си крак и го изгледа свирепо. Дани също го изгледа свирепо.