Крис Райън - Господари на войната

— Трябваше да ти кажа за него по рано. Мисля, че се нарича „постоянно действащо устройство“. Не разбирам много от тези неща.

— Наистина трябваше да ми кажеш по-рано — отвърна Дани. Разгледа устройството по-внимателно. — За какво служи това нещо?

— За записване на разговори. Активира се с глас. Разполага с микрочип, което означава, че с него може да се осъществи връзка от всякакъв телефон и да се прослуша записът. Действа като преносим телефонен секретар.

Дани погледна отново устройството, а после вдигна очи към Бъкингам. Макар и да беше заявил, че не разбира от тези неща, той беше доста добре информиран.

— И?

— След като приключа разговора си с Асу, ти ще монтираш устройството в автомата му. Разбрах, че той никога не се разделя с него. Би било прекрасно да знаем с кого и за какво разговаря.

Дани отново разгледа устройството.

— Опасно е. Ако наистина е добър войник, Асу не би ме допуснал до оръжието си.

— Трябва да измислиш как да стане.

— Идеята ти не ми харесва.

— Не е нужно да ти харесва — отвърна Бъкингам и затвори очи, показвайки, че търпението му се е изчерпало. — Длъжен си да го направиш. Бъди добро момче и не си търси оправдания. — Разтри си врата на мястото, където го беше стиснал Дани. — Тръгваме ли?

Избута Дани и излезе в коридора. Дани доближи устройството до верижката на часовника си. Беше силно намагнитизирано. Изглеждаше надеждно. Защо Бъкингам не му беше казал досега за него? Какво ли още криеше? Прегледа още веднъж екипировката си — автомата, пистолета, патроните, гранатите, аптечката. Всичко беше наред. Всъщност нищо не беше наред. Беше изгубил трима войници. Освен това осъзнаваше ясно, че трябва да разчита на Таф и на хората му, а също и на няколко непознати сирийски войници за своята безопасност и за безопасността на Бъкингам. Вярваше на Таф, но нямаше никакви основания да вярва на Скинър, Хектор и Ди Фрайз. Поклати глава, пъхна устройството в джоба си и слезе надолу по стълбите.

Двигателите на Ланд Роувърите бяха включени и шофьорите бяха на местата си. Таф извика нещо на арабски и едно от момчетата се затича към портата, за да я отвори. Примигвайки от слънцето, Дани огледа улицата — беше изровена и осеяна с камъни. Няколко деца, които ритаха топка, спряха и надникнаха в двора. Дани не сваляше очи от тях, докато вкарваше Бъкингам на задната седалка на единия от Ланд Роувърите. Навикът му беше останал от Афганистан: фактът, че са деца, съвсем не означаваше, че са безобидни. Децата продължиха да надничат в двора още няколко секунди, а после се отдалечиха. Улиците, по които се движеха, бяха в окаяно състояние. Шофьорите караха бавно, за да избягват препятствията. Понякога се налагаше да се отклоняват от набелязания маршрут. Оказа се, че е невъзможно да минат безпроблемно по предварително избраните улици, защото много от тях бяха блокирани. Дани беше като навит на пружина — стискаше автомата си с обострени до краен предел сетива. На предната седалка Таф и Скинър също държаха оръжията си, готови за стрелба, и се вслушваха в звуците навън. Бяха пътували само десет минути, когато Бъкингам започна да бърбори нервно:

— Къде се намираме? След колко време ще пристигнем? Да не би шофьорите да са объркали пътя?

Скинър се обърна и го изгледа страшно.

— Квартирата на Асу е в южната част на града — каза Таф, за да смени темата. — Той държи да бъде отделно от командирите си и избягва онези райони на града, които са в ръцете на бунтовниците, тъй като те са подложени на бомбардировки всяка нощ. Това означава, че сменя квартирата си много често — почти всяка седмица, преди да е изтекла информация за местонахождението му. Тази, в която е сега, не е нищо особено в тактическо отношение, но все още никой не знае за нея. Макар че винаги съществува вероятност да бъде убит, където и да се намира в този шибан град.

— Таф иска да каже — добави Скинър, — че трябва да си събереш скапания акъл и да не се държиш като задник.

Продължиха да пътуват в мълчание.

След около час Ланд Роувърът спря. Бъкингам стана от седалката, но Скинър го блъсна обратно на нея. За първи път Дани одобри действието на киселия приятел на Таф.

Изминаха пет секунди.

Вратата откъм мястото, където седеше Бъкингам, се отвори. Дани надникна покрай него. Светлината го заслепи, но той все пак успя да различи човешката фигура, която беше висока не повече от метър и петдесет. Примигна и видя, че до колата е застанало дете. Но за разлика от обикновените деца, това беше с преметнат през раменете патрондаш и автомат „Калашников“ в ръце. Дори и да бяха изненадани, Таф и Скинър не го показаха. Напрежението спадна. Четиримата слязоха мълчаливо от колата.