Крис Райън - Господари на войната

— А този Асу, чиито войници вашите хора обучават?

Таф изсумтя.

— Той е най-опасен от всички, чедо. Изживява се като някакъв шибан Че Гевара. Ако не ми плащаха да му помагам, с удоволствие бих му пуснал един куршум в главата.

Таф погледна към Бъкингам, който се взираше в празното пространство пред себе си, сякаш не беше чул нищо от разговора им.

— Какво не ти харесва у него? — попита Дани.

— Мисли се за много велик. Ще можеш сам да се убедиш по време на срещата в щаба му.

— Ами брат му Сорген? Познаваш ли го?

— Само от това, което съм чувал за него. Знам със сигурност обаче, че Асу ще побеснее, ако разбере, че се каним да се свържем с него. Двамата се мразят ужасно. При тях въобще не може да става дума за братска любов. Нещо, което, предполагам, ти е познато, чедо.

— Аз не мразя Кайл. — Разбира се, че не го мразиш — отвърна кротко Таф.

Преди Дани да успее да му зададе следващия си въпрос, камионът спря. На кабината се почука.

— Пристигнахме — каза Таф. — Да слизаме.

Скинър, който не беше изрекъл нито дума, откакто напуснаха хамбара, свали задния капак на каросерията и скочи на земята. Таф, Дани и Бъкингам го последваха.

Озоваха се в правоъгълен двор около трийсет на двайсет метра, заобиколен от дебели каменни стени, високи пет метра и завършващи с бодлива тел. Докато Дани се оглеждаше, Скинър, Хектор и Ди Фрайз влязоха в къщата. Портата беше метална и се движеше върху релси. Едно момче — изглеждаше около седемнайсетгодишно, я затвори бързо и я заключи с катинар. Таф посочи с глава към него и каза:

— От местните е. Плащаме им, за да поддържат сградата, да готвят и да перат. Парите не са много, но са повече, отколкото биха могли да изкарат на всяко друго място.

Камионите бяха паркирани в средата на двора. До тях имаше два Ланд Роувъра, а вдясно до оградата — три очукани леки коли. Зад кормилото на едната седеше момче и натискаше педала на газта.

— Палим двигателите два пъти дневно — обясни Таф. — Трябва да бъдем сигурни, че работят, за да има с какво да избягаме, ако районът бъде бомбардиран. Не са от най-бързите, но човек сере със задника, който има. Което ме подсеща…

Бъкингам се приближаваше към тях. Изгледа ги подозрително, може би си помисли, че говорят за него.

— Ела, красавецо — извика го Таф. — Искам да ви разведа из къщата.

Сградата беше двуетажна, изградена от бетон. Въпреки твърденията на Таф, че районът не бил засегнат тежко от бомбардировките, фасадата й беше пропукана и покрита с дебел слой сажди.

— Имало е пожар? — попита Дани.

— Преди да се настаним в нея. Затова е била изоставена.

— Ами ако собствениците й се върнат? — попита Бъкингам.

— Такава вероятност почти не съществува. По всичко личи, че са я напуснали завинаги. Изнесли са всичките си вещи. Вече са в Турция или Ливан, подобно на половината от населението на Хомс. Или в някой от лагерите за бежанци по крайбрежието. Влизайте.

Таф ги въведе в една голяма стая, която заемаше половината от площта на първия етаж. В единия й ъгъл имаше стар телевизор с антена, закачена на стената зад него. По Ал Джазира излъчваха новини, но звукът беше изключен. Бетонният под беше покрит с огромни избелели и мръсни килими. Пожарът не беше засегнал стаята, но всичко в нея миришеше на дим.

До едната й стена имаше висок около два метра дървен шкаф. В него бяха наредени оръжия — пет автомата „Калашников“, два автомата „Колт командо“ и дори два картечни пистолета МП-5. На пода под този своеобразен арсенал върху три тънки дюшека спяха сирийци. Дани предположи, че са част от евтината работна ръка на Таф. На отсрещната стена имаше два прозореца, заковани с дебели дъски. Светлината в стаята беше много слаба, но Дани забеляза пролуките между дъските, в които можеха да бъдат промушени цевите на оръжията от шкафа. Амбразури.

Под прозорците също бяха разположени дюшеци, върху които спяха мъже с мръсни джинси и елечета. На килима до тях имаше пакети с цигари и празни бутилки от пепси. Мъжете очевидно бяха капнали от умора, защото не помръднаха, когато тримата влязоха в стаята. Дани си помисли, че Таф ги експлоатира здраво в замяна на парите, които им дава.

На лявата стена имаше врата. Таф посочи към нея.

— Тази врата води към засегнатата от пожара част от къщата. Съветвам ви да я избягвате, защото е нестабилна.

В близост до вратата започваше стълбище. Тримата се изкачиха по него и стигнаха до коридор, в който имаше пет врати. Първата беше на тоалетната. Тя беше отворена и докато минаваха покрай нея, Дани си помисли, че е подобрена не му се налага да влиза вътре. Таф ги въведе в стаята до тоалетната. Големият прозорец на отсрещната й стена беше без стъкла, но с метални решетки и телена мрежа. В долния му десен ъгъл решетките бяха изрязани и мрежата беше повдигната. През дупката беше промушена цевта на закрепена върху двунога картечница. До картечницата бяха разположени два стари климатика, чиито вентилатори издаваха стържещи звуци. Генераторът им беше в средата на стаята и от него излизаха подобни на крака на паяци кабели. Някои от тях минаваха под вратата и продължаваха към други помещения. Моторът на генератора бръмчеше тихо и от него се носеше миризма на гориво. Старинният фотьойл с протрита тапицерия с шарки на червени и бежови цветя вдясно от вратата изглеждаше странно на фона на останалите предмети в стаята. В него се беше отпуснал Хектор и ядеше боб от консервна кутия. Автоматът му беше подпрян на облегалката на фотьойла. Той не им обърна никакво внимание, когато влязоха.