Крис Райън - Господари на войната

От това място пожарът изглеждаше малък, но според Дани беше обхванал район от около петдесет квадратни метра. През нощта много къщи щяха да се превърнат в пепелища. Над града летяха пет хеликоптера. На различна височина, но достатъчно ниско, за да могат прожекторите им да проникнат във всяко кътче от него. Последва трасиращ огън.

Дани преброи три откоса в продължение на двайсет секунди. Предположи, че обстрелват с тежка картечница районите без електричество, като покриват отсечка от петстотин метра с куршуми, всеки четвърти от които е трасиращ. Чуваше се пукотът на оръжието, а светлините приличаха на фойерверки. Въздействието им върху хората със сигурност беше потресаващо.

Бъкингам се приближи до Дани. В началото мълчеше, а когато проговори, гласът му беше дрезгав.

— Там, долу, изглежда доста страховито — каза тихо.

— Ако не ти харесва, можеш да останеш тук — отвърна Дани.

— Налагаше ли се да убивате всички онези хора?

Дани погледна към Таф и Скинър, които бяха застанали до камиона, и извика:

— Бъкингам ще пътува с нас.

Скинър изсумтя пренебрежително и отвърна:

— Няма как да стане.

Дани не му обърна внимание.

— Говоря сериозно, Таф. Аз отговарям за него, а не вие.

— Благодаря ти — измърмори Бъкингам.

Таф прошепна нещо на Скинър, който поклати сърдито глава и се отдръпна. После Таф вдигна палец към камиона. Дани кимна и каза на Бъкингам:

— Качвай се. Трябва да се махаме оттук.

Потеглиха. Бъкингам седеше до Дани. Таф мълчеше. Изглеждаше така, сякаш между него и Скинър всичко е наред, и Дани съжали, че е бил рязък. Беше обаче страшно напрегнат — изминалите два дни му се бяха сторили прекалено дълги. Скинър отново седна в задната част на камиона. Сви няколко цигари и ги изпуши. Винаги когато дърпаше от цигарата, пламъчето осветяваше лицето му и Дани зърваше очите му, вперени в него — студени и враждебни.

След четирийсет и пет минути камионът излезе от шосето.

— Какво става? — попита Дани.

— Ще изчакаме да се съмне, преди да влезем в града — отвърна Таф. — Тогава е сравнително спокойно. Бомбардировките спират, а снайперистите още спят, защото улиците са пусти. Ще можем да се придвижим по-безопасно.

Дани кимна. Стратегията изглеждаше разумна. Когато камионът спря, Дани, Таф и Скинър огледаха местността. Шофьорите паркираха колите в един изоставен каменен хамбар на петдесет метра северно от шосето. Прикритието беше добро и камионите не бяха оставили следи по спечената земя.

— Дремни малко, чедо — каза Таф. — И ти — добави, кимайки към Бъкингам. — И двамата имате нужда от сън. Ние ще ви пазим.

Бъкингам погледна Дани. Очевидно не вярваше на тези мъже, но Дани си даваше сметка, че приятелят му е прав: двамата с Бъкингам едва ли щяха да издържат още дълго без сън. След няколко минути Дани вече лежеше по гръб в камиона. Беше сложил раницата под главата си, а автоматът му беше до него върху пода на камиона. Бъкингам се разположи до него. Двамата мъже заспаха веднага.

Дани се стресна и се събуди. Краката му бяха натежали от умора. Бяха му нужни няколко секунди, за да си спомни къде се намира. Вече се зазоряваше. Настъпваше вторият ден от престоя му в Сирия. Беше сам в камиона. Дръпна брезента настрани и се огледа.

Мъжете се бяха събрали на две групи. Четиримата шофьори бяха клекнали между двата камиона, а Таф, Бъкингам, Скинър, Хектор и мъжът, когото Таф беше нарекъл Ди Фрайз, стояха до вратата на хамбара и разговаряха. Бъкингам изглеждаше необичайно разгорещен. Разговорът им продължаваше вече пет минути, когато Скинър случайно погледна през рамо, забеляза, че Дани ги наблюдава, и сръга Таф. Таф се обърна и тръгна към Дани. Върху лицето му грейна усмивка.

— Наспа ли се, чедо?

Дани надникна покрай него. Скинър свиваше цигара. Бъкингам, както обикновено, се въртеше неспокойно.

— За какво разговаряхте? — попита Дани.

— Обсъждахме какво ще правим, след като пристигнем в града.

— И доколкото разбрах, Бъкингам ви даваше полезни съвети?

— Не бих казал. Уредили сме среща с твоя приятел Асу в дванайсет часа на обяд. Първо обаче ще се отбием в нашата квартира. Двамата с Бъкингам трябва да отмиете калта от лицето си.

— Къде се намира квартирата ви?

— В северозападната част на града, която до известна степен е пощадена от бомбардировките. Наоколо обаче е пълно с бунтовници. Ще минем през източната част на града. — Таф сви рамене. — Или по-точно през онова, което е останало от него.