Крис Райън - Господари на войната

Клара забеляза войниците на двайсет метра пред себе си и спря.

Бяха осем, тежковъоръжени. Сред тях беше войникът с брадата. Той й се усмихна презрително. Двете групи се гледаха втренчено в продължение на десет секунди, а после войниците се приближиха с бързи крачки към жените и децата. Излъчваха арогантност и агресивност.

Ръцете на Клара трепереха, но инстинктът, който беше развила по време на следването си, й подсказваше, че е длъжна да защити жените и децата. Тръгна към войниците, без да знае какво да им каже, дори и да говореха английски. Войниците спряха на два метра от нея. Водеше ги висок, слаб мъж със сипаничаво лице и остър нос.

Изведнъж Мириам я избута встрани и започна да крещи на тези по-млади от нея мъже, размахвайки пръст. Само онези от войниците, които бяха застанали отзад, я слушаха. Водачът им явно нямаше време да се занимава с протестите й. Жената още не беше спряла да говори, когато той вдигна приклада на автомата си и я удари с него по главата. Тя падна на земята, стисна с ръце главата си и започна да се мята от болка.

Войникът не й обърна внимание, очите му вече бяха вперени в Клара. Хвана я за предницата на блузата, погледна през рамо към брадатия войник и го попита нещо. Войникът кимна.

Клара беше силно изненадана, когато този, който я държеше, й проговори на английски. Развален и със силен акцент, но все пак английски.

— Ти си шпионка — каза.

Клара поклати глава и отвърна:

— Аз съм лекарка. Просто се опитвам да помогна на тези хора.

Мъжът отново проговори на арабски и войниците се засмяха. После се обърна към Клара. Лицето му беше строго.

— Идваш с нас.

— Не! — извика Клара. — Тези хора се нуждаят от помощ. От медицински грижи. Разбирате ли ме?

Опита се да се измъкне от хватката му. Мъжът я удари с ръка по лицето. Жените и децата отстъпиха назад.

— Моля ви — продължи Клара. — Аз наистина съм лекарка.

— Имаш ли документ за самоличност? — попита войникът.

Клара го погледна безпомощно. Предния ден брадатият войник беше взел служебната й карта и я беше изхвърлил, но тя не можеше да му обясни това.

— Ще бъдеш разпитана в Дамаск — каза войникът и изкрещя нещо на Мириам, която се присъедини към останалите, като продължаваше да държи с ръце главата си.

Следващият ход на Клара беше продиктуван от отчаянието й. Тя посегна с ръка към лицето на войника и заби в очите му мръсните си, изпочупени нокти. Войникът я блъсна на земята и я ритна. Ботушът му се заби в ребрата й. Жените и децата побягнаха встрани. Войникът отново каза нещо на арабски. Брадатият се наведе, изви й ръцете на гърба и ги стегна толкова силно с пластмасовите белезници, че тя извика от болка. Хвана я за косата и я изправи на крака, без да обръща внимание на писъците й. Жените и децата бяха изчезнали с изключение на малкия Хасам. Той се затича към брадатия войник и започна да го рита по краката. Войникът се изплю в лицето на момчето, а после го блъсна толкова силно, че то изхвърча на два-три метра от него. Клара понечи да се затича към момчето, но войникът отново я хвана и я бутна в обратната посока. Тя се разпищя. Войникът я удари с юмрук в корема, а после в гърдите. Болката беше толкова силна, че тя остана без въздух и млъкна.

Мъжете я повлякоха по улицата. Клара нямаше представа накъде я водят.

17:30 ч.

Мускулите на Дани го боляха. Умът му блуждаеше. Непрекъснато си спомняше как го беше погледнал Джак, преди да стреля в главата му. Даваше си сметка, че не бива да се размеква, докато войниците са все още по петите им. Чудеше се обаче дали някога ще забрави този поглед.

Шумът от хеликоптера го върна към действителността. Ослуша се. Хеликоптерът кръжеше в небето над тях. След три-четири минути отлетя на запад.

Дали това беше чиста случайност?

Едва ли.

— След колко часа ще се стъмни? — попита Бъкингам.

— След два часа. Или може би след малко повече от два часа.

— Къде са те, по дяволите?

— Вероятно изчакват да падне нощта.

— А какво ще стане, ако се забавят?

— Просто ще се забавят.

— Ами ако…

— Ще ти бъда благодарен, ако престанеш с въпросите, приятел.

— Но…

— Тихо! — прекъсна го Дани.

Беше чул някакъв шум. Наведе се и посегна към автомата.

А после застина.

На половин метър от отвора на тръбата една змия се беше свила на кълбо. Беше дълга около метър и половина. Жълта, с кафяви шарки на гърба. Отдалече му беше трудно да прецени, но му се стори, че е египетска кобра. Силно невротоксична. Агресивна, ако бъде провокирана. Главата й беше обърната към тръбата. Езикът й се стрелна навън.