Крис Райън - Господари на войната

— Изостани от Ланд Крузъра!

Искаше да го накара да се изравни с него и двамата заедно да започнат да стрелят по гумите на Ланд Крузъра. Джак естествено не го чуваше, тъй като водеше битка с тази кола, която беше много по-голяма от реното. Водеше битка, която според Дани, нямаше как да спечели.

— Какво, по дяволите, става? — изкрещя Бъкингам.

Дани не му обърна внимание. Не биваше да се разсейва нито за миг.

Изведнъж Ланд Крузърът стана неуправляем. Може би предните му гуми бяха попаднали в яма или шофьорът се беше разсеял. Колата зави рязко надясно, наклони се на една страна, преобърна се върху реното и го изхвърли към банкета. Последва страховит трясък, който заглуши шума от двигателя на фолксвагена и свистенето на въздуха. Дани подмина двете коли и натисна спирачките. Опита се да овладее фолксвагена, но той се завъртя рязко. Отново се чу трясък, после още един и той разбра, че предните му гуми са гръмнали. След пет секунди фолксвагенът се закова на място. Бъкингам, който все още лежеше върху седалката, закри лицето си с ръце. Настъпи смразяваща тишина. Дани се обърна и видя шасито на Ланд Крузъра на трийсет метра зад себе си.

— Стой тук — каза на Бъкингам.

Стиснал пистолета в ръка, той излезе приведен от колата. Мина зад нея, напрягайки сетивата си. Блъсна го горещ въздух и миризма на изгоряла гума. Подпря пистолета на лявата си ръка и надникна покрай фолксвагена.

В момента предпочиташе грохота на стрелбата пред тишината, в която страхът се просмукваше в него подобно на ледена вода. Откъм мястото, където се беше преобърнал Ланд Крузърът, не се чуваше никакъв звук и не се забелязваше никакво движение. От тишината ударите на сърцето му изглеждаха оглушителни. Беше плувнал в пот.

Стигна до Ланд Крузъра за около двайсет секунди, придвижвайки се бавно с насочен напред пистолет, готов да реагира, ако забележи някакво раздвижване. Наведе се и се промъкна до предницата му, за да го огледа в какво състояние е, а после обърна очи към реното.

Джак беше успял да задържи колата върху шосето. Покривът й обаче беше хлътнал от преобърналия се върху него Ланд Крузър. Предното й стъкло беше натрошено и смачкано като хартия и Дани видя ясно усуканото, назъбено парче метал, което се беше забило във врата на Джак близо до югуларната му вена. Останалата част от тялото му беше скрита в мрака на реното и той изглеждаше страховито — сякаш главата му беше набучена на кол. Очите му бяха отворени и изпъкнали в орбитите си. От устата му капеше кръв, примесена с пяна.

Джак изстена. Съвсем слабо. Нещастникът още беше жив.

Дани чу шум. Беше човешки глас. Завъртя се рязко към Ланд Крузъра. Като по чудо предното му стъкло се беше запазило цяло. Ритна го с петата на обувката си и то се разби на парчета. Пъхна пистолета в колата, готов да стреля.

Шофьорът беше мъртъв. Вратът му се беше счупил от удара и главата му висеше под неестествен ъгъл. Подобно на мъжа, когото Дани беше застрелял, и той носеше кевларена каска. И бронежилетка. Нямаше съмнение, че двамата са били професионални войници. Гласът, който Дани беше чул, принадлежеше на мъжа на седалката до шофьора. Очите му бяха затворени и по лицето му се стичаше кръв от дълбоката рана върху челото му, но устните му се движеха. Гласът му беше много слаб и Дани не можеше да чуе какво казва. Стори му се обаче, че разпозна езика. Говореше на руски или на някакъв много близък до него език.

Без да се колебае, Дани стреля в главата на шепнещия мъж. Черепът му се пръсна като яйце и тялото му се отпусна тежко назад. За по-сигурно Дани пръсна черепа и на шофьора, а после заобиколи колата и изстреля няколко патрона в задното стъкло. Там имаше двама мъже. Дани вече се беше справил с единия, а сега беше дошъл ред и на другия.

Върна се обратно при Джак.

Единствените признаци на живот у партньора му бяха балончетата от кръв и храчки, които излизаха от устата му, докато дишаше слабо. Дали усещаше нещо? Едва ли. Нервната му система вече беше спряла да функционира. И мозъкът му. Дани се надяваше, че Джак вече не изпитва болка. Макар че обичаше да се заяжда, той беше добър войник и не заслужаваше да умре по този начин.

Дани вдигна отново пистолета и доближи дулото му на сантиметър от челото на Джак. Джак отвори очи. Кимна леко, а от устата му отново излезе пяна.

— Лека нощ, приятел — прошепна Дани.

А после стреля.

Ръцете и дрехите на Дани бяха изпръскани с кръв. Бъкингам се взря в него с пребледняло лице и каза: