Крис Райън - Господари на войната

Бъкингам проследи погледа му и се взря тревожно в тях. Джак запали реното.

— Кой ли може да бъде? — попита Бъкингам с изпълнен с ужас глас.

— По-добре би било да не се опитваме да разберем. Размърдай се.

Бъкингам обаче продължаваше да се взира в приближаващите се светлини. Дани го дръпна за ръката и изсъска:

— Качвай се в колата! Веднага!

Дани беше добър шофьор. Преди да постъпи в Полка, беше изкарал курс за професионални шофьори, а след това беше попивал всичко, което му показваха войниците от мобилната ударна група. Беше прекарал много време на тестовите трасета на Научноизследователската асоциацията по автомобилна индустрия, които се намираха близо до Бирмингам, където беше усвоил от автомобилните състезатели умението да управлява различни автомобили върху заледен и мокър терен. Инструкторите, които винаги бяха на разположение в Херефорд, го бяха научили как да прави завой на сто и осемдесет градуса и завой с ръчна спирачка и как да кара, използвайки автомобила не само като превозно средство, но и като оръжие. В момента обаче той не се интересуваше от скоростта или от техниката на управление, защото беше длъжен да се придвижва предпазливо. Като един обикновен човек, тръгнал да изпълнява обикновени задачи с обикновена кола с ляв волан. Или поне трябваше да изглежда по този начин. Достигна скорост от петдесет километра в час и продължи да кара.

От време на време поглеждаше наляво и надясно. Полето беше пусто с изключение на една ферма на около километър вдясно от шосето. Джак се движеше на петстотин метра след него, както му беше казал Дани. За щастие Бъкингам си държеше устата затворена, което даваше възможност на Дани да се концентрира върху шофирането.

И върху колата в насрещното платно, която вече беше на петстотин метра от фолксвагена.

След четирийсет и пет секунди колата се размина с фолксвагена. Фаровете й заслепиха Дани и той не успя да разпознае марката, но по очертанията й разбра, че е Ланд Крузър. Стори му се, че е с тъмни стъкла. Не беше възможно да се ориентира с каква скорост се движи, но може би с не по-малко от сто километра в час, което само по себе си будеше подозрение. Мястото беше затънтено и едва ли й се налагаше да бърза за някъде.

— Отмина ни — каза Бъкингам.

— Благодаря ти за информацията.

— Исках просто да кажа, че сме в безопасност, нали така?

Дани не му отговори. Следеше внимателно шосето в огледалото, което току-що беше нагласил така, че да може да наблюдава по-добре отдалечаващата се кола. Изведнъж стоповете й светнаха. Явно се канеше да спре. Дани изруга тихо.

— Какво става? — попита Бъкингам и се завъртя на седалката, за да погледне назад. — Господи! Колата прави обратен завой.

— Моят „Зиг“ още ли е у теб? — попита Дани.

Натисна педала на газта и стрелката на скоростомера вече сочеше осемдесет километра в час.

— Твоят какво?

— Моят пистолет.

Очите на Бъкингам се разшириха леко, но той се наведе напред и отвори жабката. Извади внимателно пистолета, стискайки го с две ръце.

— Задръж го. Ще ти го поискам, когато ми потрябва.

— Какво имаш предвид, като казваш „когато“?

Дани го погледна смразяващо и отвърна:

— Просто го задръж засега.

Фолксвагенът вече се движеше със сто километра в час. Дани следеше шосето пред себе си, но продължаваше да поглежда и към огледалото. Джак спазваше дистанцията от петстотин метра, което означаваше, че също е увеличил скоростта. Другата кола беше на седемстотин и петдесет метра зад него. Изведнъж фаровете й изгаснаха.

— Онази кола спря — каза Бъкингам с облекчение в гласа.

Дани поклати глава.

— Какво имаш предвид? Двигателят загасна, нали?

— Фаровете загаснаха — отвърна Дани. — Този, който е в колата, иска да ни попречи да разберем на какво разстояние се намира тя от нас.

Дани натисна един бутон вдясно от волана и загаси фаровете на фолксвагена. Джак също загаси фаровете на реното.

— Дръж се здраво — каза Дани.

Бъкингам пусна пистолета на пода и се хвана с две ръце за седалката. Дани натисна максимално педала на газта, скоростта достигна сто и трийсет километра в час и колата започна да вибрира шумно. Присви очи, взирайки се в мрака в изровеното платно на шосето. При тази скорост един камък щеше да бъде достатъчен, за да загуби контрол над управлението й.

Изминаха три минути. Дани погледна в огледалото. Джак беше скъсил разстоянието на двеста и петдесет метра, а може и на двеста. Това означаваше, че Ланд Крузърът ги настига. Този автомобил беше много по-бърз. Нямаше как да избягат от него.