Крис Райън - Господари на войната

— Какво, по дяволите, смяташ да направиш? — попита Бъкингам. Беше очевидно, че е изпаднал в паника.

— Трябва просто да се качим в колите…

— Няма да мърдаш оттук — повтори Дани и подаде автомата на Джак.

— Ако се провалим, историята ще се появи на първата страница на „Сън“ — каза Джак и вдигна автомата си.

Дани запази спокойствие.

— Лесно ще се справим с тези хора. Трябва само да им отвлечем вниманието. Аз ще тръгна първи. След като измина петдесет метра, тръгваш и ти. На петстотин метра от Спъд и Грег ще залегнем и ще започнем да стреляме един след друг. Ще изчакаш да ти дам сигнал.

Без да каже нищо повече, Дани се затича през полето към пясъчната дюна.

Петстотин метра. В далечината се чуха гласове. Дани спря и се заслуша.

Крясъци. Доколкото можеше да прецени, бяха на арабски. Звучаха заплашително. Може би тези хора не бяха войници, но случаите, в които вилнеещи тълпи проваляха операциите им, съвсем не бяха малко. Ругаеше наум Спъд и Грег за това, че бяха допуснали да бъдат забелязани. Джак беше прав. Ако случаят с фермерите, на които се беше натъкнало онова отделение на SAS, се повтореше, Полкът наистина щеше да стане за смях.

Дани залегна и превключи оръжието си на автоматична стрелба. Не му се искаше да стреля по хората — не от емоционални, а от чисто тактически съображения. Убийството на някого от тях щеше да доведе до ответен удар. Отклони автомата на няколко метра вляво от групата.

Тъкмо се канеше да натисне спусъка, когато чу тихия, равномерен тътен на хеликоптера зад гърба си.

Беше сигурен, че хеликоптерът е на военните. Дали Мухамад ги беше предал на сирийските власти? Съжаляваше, че не е стрелял, за да отвлече вниманието на тези хора и да даде възможност на Спъд и Грег да избягат. Компрометирането им само няколко минути след като отделението беше стъпило на брега щеше да обрече операцията на провал. Претърколи се по гръб, за да се увери с очите си, че слухът му не го е излъгал.

Хеликоптерът летеше на височина не повече от шест метра и се приближаваше бързо с вдигната опашка и сочещ надолу нос. Разстояние от него до брега беше два километра. Щеше да го измине най-много за трийсет секунди.

Обърна се отново по корем, готов за стрелба. Погледна през прицела на автомата. Обстановката се беше променила. Спъд, Грег и техните похитители бяха преминали от другата страна на дюната. Успя да види единствено главите им, преди да изчезнат.

Шумът от хеликоптера се усилваше. Дани се притисна към земята, докато той профуча на трийсет метра вляво от него. Прожекторът му освети местността. Яркият му лъч мина на метър от мястото, където Дани лежеше напрегнат и напълно неподвижен. Чак когато хеликоптерът се отдалечи от него, той се осмели да погледне отново нагоре. Успя да зърне войника, който беше насочил шестцевна картечница към земята. Войникът не откри стрелба. Явно не беше забелязал Дани и Джак, но Дани не искаше да рискува и продължи да лежи.

Десет секунди. Хеликоптерът прелетя над дюната. Дани скочи на крака. Вдясно от него Джак вече тичаше към дюната. Дани също се затича. Усети пареща болка в краката си, докато се опитваше да измине разстоянието колкото се може по-бързо. Напрегна слух. По звука на роторите разбра, че хеликоптерът е кацнал.

До билото на дюната оставаха десет метра. Дани отново легна на земята. След десет секунди Джак се присъедини към него. Без да разменят нито дума, двамата изпълзяха до билото на дюната и огледаха околността.

Стомахът на Дани се сви. Хеликоптерът беше кацнал на брега на около двайсет метра от водата и от него бяха слезли шестима въоръжени мъже. Не успя да различи добре облеклото им, но беше сигурен, че е камуфлажно. Хората, на които бяха налетели Спъд и Грег, се бяха събрали на около трийсет метра вдясно от хеликоптера. Бяха с цивилни дрехи, девет от тях държаха автомати АК-47.

Вниманието на Дани обаче беше привлечено от Спъд и Грег. Двамата бяха проснати на земята. По очи. Без да мърдат.

— Дали са ги застреляли? — попита Джак.

Бяха живи. Един от войниците изправи Грег на крака и го ритна с коляно в слабините. Грег се преви на два. После войникът го блъсна към хеликоптера. Същото се случи и със Спъд.

— Можем да се справим с тях — каза Дани.

Беше насочил мерника си към войника с картечницата. Можеше да го повали на земята с един-единствен изстрел. Това щеше да внесе смут сред останалите войници и те щяха да се превърнат в лесна мишена, а местните хора не бяха достатъчно близо, за да представляват непосредствена опасност.