Крис Райън - Господари на войната

Погледна си часовника: 00:15. До срещата оставаха четирийсет и пет минути. Щяха да стигнат навреме. Ако посредникът не ги чакаше с колите, операцията щеше да се прецака.

Лодката намали скоростта и стана по-безшумна, което беше сигурен знак, че се приближават към сушата.

— Двеста метра — обяви рулевият.

Грег и Джак, които седяха от двете страни на лодката, вдигнаха оръжията си и огледаха брега през инфрачервените оптични мерници. След десет секунди лодката отново намали скоростта. Шумът от двигателя почти не се чуваше на фона на разбиващите се в брега вълни. На около петдесет метра в далечината Дани видя изгърбения силует на пясъчна дюна. Лодката се издигна внезапно, подхваната от гребена на прииждаща вълна, а после се плъзна в плитчината. Рулевият загаси двигателя. Другият войник скочи от нея и започна да я тегли към брега. Водата стигаше до коленете му.

Оставаха пет метра до сушата. На това място бяха силно уязвими. Не знаеха дали някой не ги чака, оглеждайки морето, ето защо трябваше да бъдат бдителни. И бързи. И тихи. Грег и Джак нагазиха в плитката вода и се затичаха към брега. Изминаха десет метра, хвърлиха се по корем върху чакълестия плаж и заеха позиция за стрелба, озъртайки се.

— Слизай — каза Дани на Бъкингам.

Бъкингам кимна и бавно се спусна във водата. Дани и Спъд вдигнаха торбите и го последваха.

Докато войниците изкарваха лодката, Дани, Спъд и Бъкингам изтичаха до брега.

— Свали си неопреновия костюм — каза Дани на Бъкингам.

Тримата мъже съблякоха костюмите и останаха по цивилни дрехи. Дани прибра мокрите костюми в една от торбите и взе оръжието си. Хвана Бъкингам за ризата, издърпа го до мястото, на което лежаха Грег и Джак, бутна го на земята и изсъска:

— Не мърдай.

После двамата със Спъд заеха позиция за стрелба, а Грег и Джак се съблякоха и тръгнаха към лодката, за да върнат на войниците торбата с мокрите костюми.

Дани огледа местността, без да обръща внимание на острия камък, който се забиваше в лакътя му. Плажът беше широк около трийсет метра. Пясъчната дюна, с която завършваше, беше висока около петнайсет метра и наклонът й беше четирийсет градуса. Макар че лятото беше сухо, от валежите през зимата и през пролетта в пясъка на места беше избуяла растителност. Не забеляза никакво движение. По нищо не личеше, че някой е бил свидетел на пристигането им. Никакви войници. Никакви местни хора.

Или поне доколкото Дани успя да види.

След две минути чу зад гърба си шума от двигателя на лодката. Грег и Джак бяха предали торбата с костюмите на войниците и тя потегляше обратно към подводницата. Стъпките им скърцаха тихо по пясъка. Двамата го подминаха и продължиха напред.

— Какво става? — попита Бъкингам.

Дани не му отговори. Беше твърде зает — наблюдаваше напрегнато Грег и Джак. Движейки се на разстояние десет метра един от друг, двамата се приближиха приведени до дюната и заеха позиция за стрелба.

Лежаха, без да мърдат.

Тихото бръмчене на двигателя на лодката беше заглъхнало. Единственият шум идваше от разливащите се по плажа вълни.

Джак вдигна дясната си ръка и даде знак на останалите да се приближат.

— Няма да се отделяш от мен — прошепна Дани на Бъкингам, скочи, подаде му ръце, изправи го на крака и го поведе напред.

Спъд вървеше на десет метра вляво от тях. Джак и Грег ги прикриваха. Пясъкът беше мек. Бъкингам два пъти се препъна и падна и на Дани му се наложи да го вдига. Когато стигнаха до върха на дюната, той трудно си поемаше въздух. Дани огледа терена зад нея. Склонът й се спускаше плавно в продължение на един километър и стигаше до шосето, което се движеше в посока север — юг успоредно на бреговата линия. Забеляза в далечината очертания на дървета и храсти — климатът по средиземноморското крайбрежие на Сирия беше по-мек, отколкото в пустинята и в района, граничещ с Ирак. Кръстовището се намираше на около трийсет градуса вдясно. В началото му бяха паркирани три автомобила, обърнати на юг. Предните фарове на първия бяха включени и осветяваха шосето.

Дани извади очилата за нощно виждане от раницата си, сложи си ги, взря се в първата кола и извика:

— Бинго! Видях човек в първата кола. Сигурно има още най-малко двама, тъй като колите са три. — Свали очилата. — Изглежда, всичко е наред, но нека да не рискуваме. Няма да позволя на този Мухамад да ни извърти мръсен номер, като ни устрои засада. Спъд, двамата с Грег ще останете тук. Наблюдавайте местността. Джак и Бъкингам ще дойдат с мен. Аз ще проверя колите и ще отпратя Мухамад и хората му. Ако възникне проблем, знаете как трябва да действате.