Крис Райън - Господари на войната

Джак го погледна тревожно и попита, сочейки с очи към Бъкингам:

— Сигурен ли си?

Дани кимна.

— Не искам Мухамад да разбере колко души сме. Ако не вземем Бъкингам със себе си, той ще се досети, че има поне още един човек, при когото сме го оставили. Нека да го държим в неведение.

Джак наведе глава и отвърна:

— Разбрано. — Погледна към Бъкингам. — Не искам да бъда груб с теб, приятел, но те предупреждавам да правиш това, което ти казваме, и да си държиш устата затворена. Ще говорим само ние.

Колите се намираха под ъгъл от трийсет градуса вдясно от тях. Дани, Джак и Бъкингам тръгнаха под ъгъл от шейсет градуса наляво. Дани изчисли, че по този начин ще излязат на шосето на около двеста и петдесет метра от колите, за да изненадат Мухамад в гръб и да не му дадат възможност да разбере от коя посока са се появили. Разстоянието не беше голямо, но тъй като трябваше да тичат с пълни раници и да се съобразяват с Бъкингам, на когото му липсваше тренинг, те стигнаха до шосето за седем минути. То беше широко осем — девет метра, изровено и каменисто. Придвижваха се в колона, отдалечени на десет метра един от друг — водеше Джак, следван от Бъкингам и Дани. Когато бяха на двайсет метра от кръстовището, спряха и легнаха на земята, за да огледат още веднъж местността.

Чу се звук от отваряне на врата. От първата кола слезе мъж и се отправи на изток през полето. След десет метра спря. Дани видя, че мъжът пикае, и прошепна:

— Изчакайте тук.

След по-малко от пет секунди вече почти се беше приближил до мъжа, който го усети, чак когато беше само на три метра от него. Дани не му даде възможност да реагира — преметна лявата си ръка през врата му, а с другата му запуши устата. Мъжът се опита да извика, но от устните му излезе глухо скимтене. Дани погледна през рамо и видя, че Джак тича към първата кола. Когато стигна до нея, той отвори вратата и насочи автомата си към предната седалка. Някой каза нещо на арабски. Джак изкара двама мъже от колата и ги събори на земята. В този момент Дани забеляза, че Бъкингам се приближава към него, и избута мъжа, когото държеше, до мястото, където лежаха другите двама. Огледа ги един след друг и попита:

— Кой от вас е Мухамад?

Единият от мъжете, които Джак беше изкарал от колата, вдигна очи към него. Беше много по-неприятен, отколкото изглеждаше на снимката. Огромно, дебело копеле с жълти развалени зъби и торбички под очите. Очите му се стрелнаха гневно към автомата на Джак.

— Какво прави? — попита той на развален английски. — Аз ваш приятел. Свали оръжие. Имам коли за вас. Много добри коли. Свали оръжие, моля.

Дани кимна на Джак. Джак свали автомата, но продължаваше да го стиска здраво. Лицето на посредника моментално се отпусна и той се изправи на крака, последван от другите двама мъже. Разпери ръце и се ухили, оголвайки развалените си зъби, а после, без следа от гнева, с който ги гледаше допреди малко, каза:

— Добре дошли в наша бедна страна, приятели. Добре дошли в Сирия!

Мухамад притежаваше всичките качества на посредника. Хитър, приказлив, нервен, хлъзгав като риба. Показа им колите — кафяво рено и червен фолксваген — с патос на търговец, предлагащ бентли. И двете бяха стари, с издраскани, хлътнали и ръждясали ламарини. Бяха украсени с религиозни символи и броеници според обичаите в тази част на света и миришеха на бензин и хашиш.

— Много добри коли — повтори Мухамад.

— Да — измърмори Джак, докато ги оглеждаше. — Достатъчно добри, за да накарат Джереми Кларксън [22] Британски журналист, водещ на телевизионното предаване за автомобили „Топ гиър“. — Б. пр. да се надърви.

— Джереми? — попита въодушевено Мухамад — Кой Джереми? Ваш приятел? Още приятели идват?

— Не — отвърна Дани. — Няма други. Само ние сме.

Бъкингам не каза нищо, но очите му се стрелнаха на запад към мястото, където бяха оставили Спъд и Грег. Дали посредникът забеляза? Дани нямаше представа.

Джак беше включил двигателя на една от колите. Дани погледна към двамата придружители на Мухамад и заяви:

— Е, добре, време е да се разделим.

Мухамад се обърна към Бъкингам и се усмихна, показвайки отвратителните си зъби.

— Къде ще отидете в наша бедна страна?

Дани не успя да отреагира достатъчно бързо. Бъкингам вече беше отговорил на посредника:

— В Алепо.

Мухамад присви очи.

— Аха. В Алепо. Много добре…

— Нали чухте какво каза приятелят ми? — прекъсна го Джак. — Време е да изчезвате.