Крис Райън - Господари на войната

Посредникът се направи, че не го е чул, и се обърна към Дани.

— Плащаш веднага!

— Много искаш, приятел. Вече са ти платили. Време е да тръгвате.

Лицето на Мухамад стана гневно. Очевидно се канеше да спори. Дани извади пистолета си от жилетката и го допря до главата му.

— Тръгвай — каза тихо.

Поведението на Мухамад се промени изцяло. Той отстъпи назад, изкрещя нещо на арабски на спътниците си и се поклони раболепно на Дани, а очите му шареха подозрително. Тримата мъже се качиха в първата кола. Двигателят избумтя и колата потегли. Дани и Джак я наблюдаваха, докато се отдалечаваше в мрака, а после се обърнаха към Бъкингам. Лицето на Джак беше потъмняло от гняв.

— Предупредих те да ни оставиш ние да говорим — изръмжа той.

Очите на Бъкингам се разшириха от изненада.

— Казах им, че ще ходим в Алепо — Погледна към Дани с надеждата, че той ще го подкрепи. — Мислех си, че се опитвате да го заблудите.

Дани обърна очи в посоката, в която беше потеглила колата.

— Алепо е на сто километра от турската граница. Ако отивахме там, никога нямаше да тръгнем от това място. Мухамад, или както и да се казва този мъж, разбра, че го лъжеш.

Помъчи се да говори спокойно, макар че беше не по-малко ядосан от Джак.

— И какво, по дяволите, трябваше да кажа? — попита Бъкингам.

— Трябваше да си мълчиш — отвърна Джак.

— Вече не можем да направим нищо — каза Дани. — Трябва просто да бъдем нащрек.

— Разбрано — измърмори Джак.

Очите му проследиха светлините на фаровете на отдалечаващата се кола. Колата измина около километър и половина, зави наляво и изчезна. Джак извади фенерче от раницата си и го насочи към мястото, където бяха оставили Спъд и Грег. Светна с него два пъти — това беше сигнал за момчетата да се присъединят към тях.

Дани наблюдаваше местността с готов за стрелба пистолет, докато Джак товареше оборудването им в багажника на реното. Джак подреди първо автоматите и ги покри със сивото одеяло, което беше намерил на задната седалка. После прибра и раниците и затвори внимателно багажника, за да не вдига шум. В полето всички звуци се чуваха надалече.

— Защо, по дяволите, се бавят Грег и Спъд? — попита Джак.

Чакаха ги от десет минути.

По гръбнака на Дани полазиха тръпки.

— Трябва ми прибор за нощно виждане — каза Дани.

Джак вече беше отворил багажника и беше извадил от раницата си малък прибор за нощно виждане. Насочи го на запад и извика:

— Мамка му!

— Какво става? — попита Дани.

— Имат компания — отвърна Джак.

Подаде на Дани прибора. Дани го насочи към билото на дюната, което се намираше на километър от тях. В гърлото му се надигна жлъчка, след като различи фигурите на Грег и Спъд. Бяха обърнати с гръб един към друг и раздалечени на около пет метра с насочени настрани пистолети. Около тях имаше тълпа от хора. Дани ги преброи бързо — бяха четиринайсет души. Нямаше как да разбере дали са въоръжени. Ако не носеха оръжие, Спъд и Грег можеха да ги застрелят за секунди.

И да оставят четиринайсет трупа вместо визитна картичка. Може би сирийските власти щяха да обявят случая за поредното масово убийство. Или може би щяха да изпратят войски да претърсят района и да влязат в следите им. Това беше недопустимо.

— Опитват се да отклонят вниманието на хората от нас — каза Джак.

— Или да се измъкнат незабелязано.

— Онова копеле Мухамад сигурно ни е издало.

— Трябва да се махнем оттук — заяви Бъкингам. — Да се качваме на колите и да изчезваме колкото се може по-бързо.

Дани свали прибора. Двамата с Джак погледнаха Бъкингам. Израженията върху лицата им говореха ясно какво мислят относно предложението му. Дани се приближи бързо до реното и извади автоматите от багажника. Обърна се към Бъкингам и му подаде пистолета си.

— Аз… Аз… не знам как… — запелтечи Бъкингам.

— Насочваш го към човека, когото искаш да убиеш, и натискаш спусъка. Няма да мърдаш оттук.

— Не може ли да дойда с вас?

— Не се обиждай, приятел, но ти само ще ни пречиш. Ако нещо се обърка, ще се обадиш по сателитния телефон. Той е в една от раниците. Подводницата едва ли е стигнала далече. Моряците ще ти помогнат да избягаш.

— Но… но ние трябва да стигнем до Хомс.

Дани не обърна внимание на думите му. Мислеше трескаво. Каквито и да бяха тези хора, те сигурно държаха Спъд и Грег на мушка. Иначе двамата отдавна щяха да са ги очистили. Нямаше никакво съмнение, че са попаднали в капан. Инструкциите за действие в подобни случаи бяха ясни. Дани и Джак трябваше да отвлекат вниманието на хората, за да могат Спъд и Грег да свършат останалото.