Крис Райън - Господари на войната

Осемместната лодка изглеждаше миниатюрна в сравнение с фрегатата. Тя се смали още повече на фона на тъмното нощно небе, след като навлезе в открито море и шумът от двигателя й заглъхна. Набра скорост, кърмата й се повдигна леко, подскочи и се гмурна в мастиленосиньото море, отдалечавайки се от вдъхващите сигурност блещукащи светлини на сушата и навлизайки в мрака на средиземноморската нощ. Когато водните капки опръскаха лицето му и соленият въздух изпълни дробовете му, Дани изведнъж се съживи. Бъкингам, който седеше до него, очевидно не се чувстваше по този начин. Толкова силно стискаше ръба на лодката, че дори и в тъмнината Дани забеляза побелелите кокалчета на пръстите му.

През следващите десет минути лодката продължи да се носи с пълна скорост напред, управлявана от двамата войници с помощта на джипиеса. След като шумът от двигателя й заглъхна и вълните я залюляха леко, Дани се обърна и погледна назад. Светлините по крайбрежието вече почти не се виждаха.

Изведнъж се чу тих тътен, който сякаш идваше от всички посоки.

— Какво е това? — прошепна Бъкингам.

Никой не му отговори.

— Какво ще правим по-нататък?

Гласът му прозвуча уплашено.

— Ще продължим на автостоп — отвърна Дани. — Нали ти казах, че са ни приготвили нещо по-добро.

Повърхността на водата изведнъж се разклати.

— По дяволите! — изсъска Бъкингам. — Какво става?

— Спокойно — отвърна тихо Дани и се взря в мрака, докато рулевият говореше по радиостанцията си. — След малко ще разбереш. — Обърна се към партньорите си: — Не бързайте, момчета.

— Ей там е — каза единият от войниците, сочейки в северозападна посока.

Морето стана по-бурно. На хоризонта се появи тъмна сянка и върхът на командната кула на подводницата „Вангард“ изплува с отекващ грохот. Дани долови учестеното дишане на Бъкингам, докато кулата се издигаше все по-високо над вълните.

Подводницата беше обърната странично към тях. Чак когато кърмата й се показа, мъжете в лодката придобиха представа за размерите й. Имаше чудновата форма, наподобяваща тяло на кит. Дани и друг път беше виждал подводници, но това не му попречи да се удиви на факта, че подобен огромен плавателен съд може да се движи толкова безшумно под водата.

Горната й част се спускаше под наклон към кърмата, за да могат плавателните съдове от типа на „Риджид рейдър“ да се качват на нея. Рулевият отново включи двигателя, а после завъртя лодката на двеста и седемдесет градуса и тя започна да се движи успоредно на подводницата по посока на кърмата. Зад кулата се показа малка палуба. После лодката описа дъга с радиус от сто и осемдесет градуса и застана срещу нея. Вълните, които се бяха образували при изплуването на подводницата, се блъснаха в кърмата й и пръските им заслепяваха мъжете. След около пет секунди се чу стържещ звук — лодката се качи на палубата и спря на пет метра от кулата. Стоманената врата на кулата се отвори в момента, в който двамата войници от „42 Командо“ се изправиха на крака, и палубата се озари от жълта светлина.

Появиха се четирима моряци. Носеха дебели непромокаеми якета и ботуши. Започнаха да издават заповеди, надвиквайки се с оглушителния шум от двигателите на подводницата. Единият от войниците хвана Бъкингам за ръката и го свали от лодката, предавайки го на застаналия до нея моряк, който го стисна здраво и го поведе към кулата. Дани, Спъд, Джак и Грег разтовариха торбите и започнаха да ги влачат по палубата, за да ги вкарат в подводницата. Нямаше време да се сбогуват с войниците. Хидравличната врата изсъска и се затвори, изолирайки Дани и партньорите му от шума на морето и от лодката върху палубата. Лодката щеше да отплува с потапянето на подводницата и след петнайсет минути отново щеше да бъде в пристанището.

Дани се огледа. Намираха се в помещение с покрит с боя стоманен под, чиято площ беше около осем квадратни метра. По стените му имаше тръби и хидравлични уреди. Подводницата се завъртя леко. Бъкингам с мъка успя да запази равновесие. Четиримата мъже, които ги бяха посрещнали на палубата, ги чакаха в помещението. Освен тях в него имаше още един мъж — на около четирийсет години, с прошарена брада и проницателни сини очи.

— Добре дошли на борда на „Вангард“ — поздрави ги той. — Аз съм капитан Флеминг.

Дани изпитваше дълбоко уважение към войниците от подводния флот и най-вече към всеки, изкарал успешно трудния курс за подготовка на капитани на подводници. Процентът на отпадналите в процеса на обучението беше също толкова висок, колкото и при подбора на войници за SAS, поради което курсът беше получил прякора „Божието наказание“. Той стисна ръката на Флеминг.