Крис Райън - Господари на войната

Гърдите на момиченцето изхъркаха силно. Белият му дроб се пълнеше с течност. Оставаше му да живее още съвсем малко.

Клара бръкна в якето си, напипа халката, която й беше дал баща й, и си я сложи. После извади служебната си карта от „Лекари зад граница“ и със свиреп поглед, с който се надяваше да скрие ужаса, сковал тялото й, я показа на войниците. Единият от тях — беше с преждевременно прошарена за възрастта си брада, я грабна и гневно я запрати към осеяния с отломки под. Другият се наведе към нея и я изправи на крака. Тя се помъчи да се отскубне от него, така както беше направила с Брадли, но той я издърпа настрани от момиченцето. Клара не можеше да направи нищо, освен да наблюдава с отвращение как войникът с брадата рита с ботуша си окървавената му глава. Тялото на детето се сгърчи, а после се отпусна.

Искаше й се да изпищи, но сякаш беше онемяла от шока, предизвикан от жестокостта, на която току-що беше станала свидетел. Двамата войници започнаха да й крещят нещо на арабски. Тя не разбра нито дума.

Войникът, който я държеше, я избута до вратата. Тя се спъна и залитна, но той я стисна здраво и я блъсна напред. След няколко секунди тя падна на колене в една локва от размита кръв. Погледна надясно. На петдесетина метра от нея на земята лежеше по очи човек. Разпозна опашката на Брадли, която стърчеше във въздуха. Изпод тялото му се процеждаше кръв.

В гърлото й се надигна жлъчка. Наведе се, за да повърне, но в този момент една ръка я хвана и я изправи на крака. Беше заобиколена от трима войници, между които беше и брадатият. Макар че принадлежаха към войските на правителството, за тях очевидно не съществуваше закон и ред. В тази страна никой не обръщаше внимание на мародерствата на военните. Тримата мъже имаха арогантния вид на хора, които си дават сметка, че могат безнаказано да правят каквото си искат с когото си искат.

— Моля ви… — промълви Клара, — аз просто искам да помагам на хората… — Проклинаше се мислено заради факта, че не знае арабски. Как би могла да им обясни, че е лекар?… — Je ne veux qu’aider des maladies… [21] Аз просто искам да помагам на болните, (фр.) — Б. пр. Може би, ако им покажеше съдържанието на чантата си, щяха да разберат. Отвори я и докато изваждаше пакет марля, единият от мъжете пъхна приклада на автомата си между краката й.

Обзета от гняв, тя го избута рязко назад. И веднага съжали, че го е направила. Мъжът я удари с цевта на автомата си по лицето. Зави й се свят и падна на земята. Брадатият се изсмя с дрезгав глас, който й заприлича на лай на куче. Чу изщракване и веднага осъзна какво ще последва.

Реагира моментално, водена от инстинкта си да остане жива.

Бръкна в чантата. Първото нещо, което напипа, беше една дълга около десет сантиметра игла в стерилна опаковка. Извади я и стисна тъпия й край в едната си ръка, а с другата избута настрани цевта на автомата. После замахна към крака на мъжа. Иглата проби панталона му и проникна в сухожилието зад капачето на коляното му. Мъжът изпищя. И стреля. Куршумите се разпръснаха на всички страни. Няколко от тях уцелиха в гърдите единия от войниците и той се свлече на земята. Клара се изправи на крака и побягна.

Не очакваше да се измъкне жива. Особено след като чу шума от прелитащия над главата й хеликоптер. Погледна през рамо. Един от войниците беше мъртъв. Този, от чието коляно стърчеше иглата, се беше превил на две от болка. Третият — мъжът с брадата, който само преди няколко секунди се беше изсмял противно, вече си даваше сметка за дебнещата го опасност и беше вдигнал тревожно очи към хеликоптера. Изведнъж той се обърна и хукна. Очевидно не искаше да бъде свързан с това, което се беше случило току-що.

Клара продължи да бяга покрай издрасканите с антиправителствени лозунги стени и капаци на прозорците, които бяха запазили целостта си независимо от това, че върху сградите, чиито стъкла пазеха, зееха огромни дупки. Можеше да се спаси, ако успееше да стигне до колата, която беше на сто метра от нея. Докато тичаше, гледаше право напред. Очите й бяха замъглени от сълзите и тя осъзна какво се е случило, чак след като измина половината разстояние до колата.

Видя пламъците. Те се издигаха от мястото, където една огромна дупка, изкопана от бомбите, им беше попречила да продължат и двамата с Брадли бяха оставили линейка там. Стомахът й се сви, когато разбра, че тя гори. Около нея имаше хора. Бяха петима или може би повече — не можа да различи ясно силуетите им заради сълзите в очите си. Беше сигурна, че намеренията им не са добри.