Крис Райън - Господари на войната

— Подай ми пистолета — каза Дани.

Бъкингам преглътна с мъка и му го връчи. Дани го пое с дясната си ръка и го сложи в скута си.

— Изтегли назад седалката си. — Бъкингам се взираше в него, без да реагира. — Изтегли назад седалката си! — изрева Дани. — Максимално…

Дишайки тежко, Бъкингам се подчини. Завъртя несръчно дръжката под себе си, докато облегалката опря в задната седалка.

— Не се изправяй!

Шосето стана още по-неравно. Дани едва успяваше да кара по права линия. Джак беше на сто метра зад него. На петдесет. Ланд Крузърът го следваше плътно. Джак се изнесе вдясно, сякаш се опитваше да го изпревари.

Дани се чудеше какво да направи. Може би трябваше да натисне рязко спирачките и да стреля по Ланд Крузъра. Бързо отхвърли тази мисъл. Не знаеше колко човека има в него. Подобно действие беше допустимо само в краен случай, особено след като не беше ясно с кого си има работа. Резервоарът на фолксвагена беше пълен, а освен това тази кола консумираше по-малко гориво от Ланд Крузъра. От друга страна обаче резервоарът на Ланд Крузъра беше много по-голям. Дали щяха да успеят да се измъкнат? Едва ли. Особено ако попаднеха на барикада или на контролно-пропускателен пункт.

На шосето проблеснаха искри. Реното се беше ударило странично в Ланд Крузъра, който се беше изравнил с него. Дали Джак се опитваше да го избута от шосето, или Ланд Крузър се опитваше да избута него? Не беше възможно да се разбере. Двете коли бяха на трийсет метра зад фолксвагена.

И скъсяваха разстоянието.

— Какво става? — попита Бъкингам, докато се мъчеше да се изправи.

— Наведи се! — изкрещя Дани.

Предупреди го точно навреме.

Отново просветнаха искри. Те обаче не бяха предизвикани от сблъсъка между двете коли, а от изстрел. Дани не чу самия изстрел, заради силния вой на двигателя на фолксвагена, но със сигурност чу трясъка от счупено стъкло зад гърба си. Задното стъкло се разби на парчета, а в дясната част на предното, точно пред съседната седалка, се появиха две дупки. Ако Бъкингам не се беше навел, куршумите щяха да пръснат черепа му.

Оттук нататък Дани действаше инстинктивно. Сниши се на седалката, изнесе колата в средата на шосето и натисна спирачките. Докато караше по права линия пред Ланд Крузъра, той представляваше лесна мишена и не беше в състояние да се защити от него. Единствената му надежда беше да атакува. Започна да върти волана наляво и надясно. Ланд Крузъра и реното го настигнаха след няколко секунди. Трите коли се изравниха, като Ланд Крузъра се движеше между фолксвагена и реното. Дани хвана пистолета с дясната си ръка, стисна с лявата подскачащия волан и стреля над Бъкингам, който лежеше на седалката, в предното ляво стъкло на Ланд Крузъра. Стъклото се разби на парчета и въздухът в колата се завихри.

Дани продължаваше да кара успоредно на Ланд Крузъра и вече виждаше човека, който беше стрелял. Горната част на тялото му се показваше през прозореца откъм задната седалка. Беше с кевларена каска и държеше автомат, който приличаше на АК-47, но Дани разпозна пушка дванадесети калибър „Сайга-12“. Очевидно беше изненадан от рязкото намаляване на скоростта на фолксвагена. Завъртя несръчно оръжието си и го насочи към него.

Дани го изпревари и произведе три последователни изстрела. Поради високата скорост и неравностите на шосето, от които колите подскачаха непрекъснато, не успя да види колко куршума са уцелили Ланд Крузъра. Един от тях обаче със сигурност беше попаднал където трябва. Автоматът тупна на шосето и Дани успя да зърне размазаното лице на войника.

Дани отново намали скоростта. Гумите на фолксвагена изскърцаха и той изостана с десет метра от реното и Ланд Крузъра. Пропуканото предно стъкло му пречеше да вижда, но той нямаше как да отстрани парчетата, докато караше с тази скорост, защото те щяха да се разхвърчат и да се забият в лицето му. Изнесе се рязко встрани с надеждата, че ще успее да се надвеси над прозореца и да стреля по гумите на Ланд Крузъра.

Това, което беше намислил, беше твърде рисковано.

Джак продължаваше да кара плътно до Ланд Крузъра. Десните гуми на реното бяха само на пет сантиметра от края на шосето. Изведнъж трите коли започнаха да се блъскат подобно на автомобили в лунапарк. След всеки пореден удар изскачаха искри и колите лъкатушеха по цялата ширина на шосето. Дани изостана с десет метра. Не посмя обаче да стреля, защото можеше да уцели колата на Джак, вместо Ланд Крузъра.

Стрелката на скоростомера отново стигна до сто и трийсет километра в час. Шосето продължаваше да крие опасности. Ако в срещуположното платно се появеше автомобил, сблъсъкът с него щеше да бъде неизбежен. Дани изкрещя на Джак: