Крис Райън - Господари на войната

Това сложи край на разговора.

В 22:00 ч. излязоха от окопа. Клекнаха и прибраха мините, а после се спуснаха в долината. Заради облаците беше по-тъмно от предишната нощ и Дани използва очилата си за нощно виждане, за да открие по-лесно прикриващата защитна позиция, където ги чакаха Томо и Петте корема. Тъй като почти не бяха разговаряли по радиостанциите си с тях през деня, Бойд им разказа за събитията от сутринта:

— Засякохме петима въоръжени бунтовници и двама пленници. Едва ли обаче бунтовниците са само петима. Ще нападнем селото и ще ги очистим. — Погледна към раниците. — Вземете само това, от което ще имате нужда. Не знаем какво ни чака. Не трябва да допускаме нещо да ни забави.

Приготвиха се за пет минути. Всеки провери оръжието си и екипировката на колана си: пълнителите, гранатите. Дани взе и сгъваемия нож. После Бойд даде знак и всички тръгнаха напред. Подредиха се в колона. Този път обаче Дани, който се придвижваше трудно, заради тежестта на мините, отстъпи водачеството на Томо и застана трети в колоната. Върнаха се на мястото, където бяха изкопали окопа, изкачиха се по брега на долината и поеха през голото поле.

На триста метра от селото Томо вдигна ръка. Всички спряха и залегнаха. Дани огледа местността, готов да премине към плана си, за да отвлече вниманието на бунтовниците. От бунтовниците нямаше и следа. Ланд Роувърът беше на около двайсет метра от селото. Бойд вдигна палци. Дани се изправи на крака и тръгна към автомобила. Не се обърна назад. Нямаше нужда да го прави, защото знаеше, че останалите трима вече се промъкват към селото, за да го заобиколят и да го нападнат, веднага щом настъпи моментът за това.

Петдесет метра до Ланд Роувъра. Дани отново залегна. Ослуша се. Никакъв звук. Никакво движение. Изправи се и продължи напред. Стигна до Ланд Роувъра и си сложи очилата за нощно виждане. Колата беше стара. Ламарините й бяха очукани и ръждясали. Задното й стъкло беше спукано в средата и от купето се носеше миризма на масло и бензин. Върху едно от страничните й стъкла беше залепен стикер на „Арсенал“, който беше започнал да се лющи. Беше паркирана със задницата си към селото. Дани застана пред нея, клекна и размота проводниците на мините. Мините бяха двайсет на десет сантиметра и единият им край беше леко вдлъбнат. На това място имаше надпис, който гласеше: „Насочи към целта“. Производителите поставяха указанието върху всяка от тях, сякаш мините бяха предназначени за хора без каквато и да било представа от боеприпаси. Както казваха инструкторите: „За всеки случай.“. Това обаче невинаги беше гаранция, че този, който ги е поставил, се е защитил от тях. Дани беше чувал за случаи от войната във Виетнам, в които бойците от Народния фронт обръщали посоката на заложените от американските войници мини „Клеймор“. Мислеше си, че човек сигурно ще се почувства зле, ако върху него се изсипят седемстотин стоманени топчета, движещи се със скорост хиляда и двеста метра в секунда.

Разположи мините на два метра разстояние от предницата на Ланд Роувъра, като завъртя вдлъбнатия им край към нея. Размота проводниците и сложи внимателно детонаторите на земята на сто метра на североизток от селото. После се върна при автомобила.

Скоро щеше да настъпи часът на истината.

Свали ножа от колана си, клекна и опипа долната страна на двигателя на Ланд Роувъра. За по-малко от десет секунди откри горивната тръба. Сряза метала с ножа, който хлътна с лекота в него. Върху пръстите му започна да капе бензин и изпаренията му го блъснаха в носа. Прибра обратно ножа в колана си и извади старата запалка „Зипо“ на баща си. Щракна я и поднесе пламъчето към капещия бензин. А после побягна.

Следваше проводниците на мината. Беше изминал петдесет метра, когато чу експлозията зад гърба си. Погледна през рамо — пламъците вече лижеха стените на двигателя на автомобила. Стигна до детонаторите, хвърли се на земята, свали прибора от колана си и огледа местността.

След половин минута бунтовниците се появиха. Първо бяха двама. Изглеждаха объркани, спряха за момент на пет метра от горящия автомобил, без да свалят автоматите от гърдите си, а после единият се обърна, сложи си ръката на устата и извика нещо. След трийсет секунди се появиха още трима бунтовници. Макар и да не ги чуваше, Дани разбра, че си крещят един на друг. Вероятно спореха.

И се приближаваха до Ланд Роувъра.

Дани напипа с едната си ръка детонаторите. Първият от бунтовниците вече беше на два метра от автомобила, а последният — на около седем.