Крис Райън - Господари на войната

— Готвят се да избягат!

Шумът се движеше на юг по посока на горящия Ланд Роувър.

Дани отвърна:

— Прието.

Завъртя се на сто и осемдесет градуса и надникна покрай стената на бараката към горящия Ланд Роувър. Успя да види пикапа, който се отдалечаваше от източния край на селото. Автомобилът увеличи рязко скоростта и се скри зад пламъците. В каросерията му имаше четирима души. Зърна единствено силуетите им. Не посмя да стреля, защото нямаше как да разбере дали пленниците не са сред тях. Насочи автомата си към лявата задна гума на пикапа и натисна спусъка. Автомобилът се завъртя и спря.

Дани отскочи назад и се скри зад ъгъла на сградата. Точно на време. Отговорът, който дойде от картечницата, беше оглушителен: куршумите събориха част от стената на сградата, която двамата с Бойд току-що бяха напуснали. Плувнал в пот, Дани се притисна до стената и изкрещя в микрофона:

— Спуках една от гумите на пикапа!

Гласът му прозвуча пронизително. Бойд извика:

— Томо, Петте корема, прикривайте ни!

В този момент Дани чу изстрели, които идваха от другия край на селото. Не беше нужно да пита Бойд какво е намислил. Беше му съвсем ясно. Притича по пътеката и стигна до площада. Палатките все още бяха там. Бойд го пресрещна. Кимна му и двамата побягнаха в източна посока покрай протритите палатки към полето. Последва още един картечен залп в отговор на стрелбата на Томо и Петте корема, които се опитваха да отвлекат вниманието на бунтовниците. Тъмните очертания на пикапа изпъкваха ясно на фона на горящия Ланд Роувър. Шофьорът беше загасил предните фарове, смятайки, че по този начин автомобилът по-трудно може да бъде уцелен, но всъщност това даде възможност на Дани и Бойд да се приближат незабелязано до него.

Отново проехтя изстрел от автомат. Картечницата също изтрещя. Дани видя силуета на мъжа, който беше изтласкан от пикапа и отведен зад него. В каросерията останаха двама души. Шофьорът беше отворил вратата и се готвеше да слезе, стиснал автомата си в ръка. Вниманието на бунтовниците беше насочено изцяло към мястото, от което стреляха Томо и Петте корема. Когато забелязаха Бойд и Дани, вече беше прекалено късно.

Дани се прицели в шофьора. Разстоянието между него и пикапа беше само пет метра и пукотът от автомата му беше заглушен от последвалия трясък на картечницата. Откосът обаче беше смъртоносен. Шофьорът тъкмо беше стъпил на земята, когато куршумите го изхвърлиха към кабината на пикапа. Бойд се затича към задницата на автомобила, приближи се на пет метра от нея и започна да стреля по бунтовника до картечницата. Пламъците от горящия Ланд Роувър осветиха струите от кръвта и парчетата от мозък, които полетяха във въздуха.

Стрелбата спря. Откъм каросерията се чу скимтене. Това означаваше, че пленникът, който беше в нея, е жив.

Беше останал само един бунтовник: този, който беше свалил другия пленник от пикапа. Той беше започнал да крещи. Думите звучаха отчаяно и заплашително, но Дани не можа да разбере почти нищо, защото бяха изречени на арабски. Явно заплашваше, че държи пленника на прицел и ще застреля всеки, който се приближи до него.

Дани и Бойд се промъкнаха до пикапа.

— Трябва да му отвлечеш вниманието — каза Дани.

Бойд кимна и двамата се разделиха — единият тръгна към дясната страна на пикапа, а другият — към лявата. Възползвайки се от светлината на горящия Ланд Роувър, Дани огледа двамата мъже. Бяха обърнати с гръб към него. Бунтовникът беше застанал зад пленника, преметнал лявата си ръка около врата му и опрял пистолета, който стискаше в дясната си ръка, в слепоочието му. Дани нямаше как да стреля, защото щеше да изложи пленника на риск. Куршумът можеше да прониже бунтовника и да навлезе в тялото на пленника, независимо от това, дали щеше да използва автомата или пистолета.

Бойд се показа откъм задницата на автомобила с насочен към двамата мъже автомат. Бунтовникът се обърна и отново се разкрещя. Продължаваше да държи дулото на пистолета опряно в слепоочието на пленника и трепереше. Бойд стоеше без да мърда и без да сваля оръжието си.

Докато вниманието на бунтовника беше насочено към него, Дани използва Ланд Роувъра за прикритие, за да се придвижи напред.

Съвсем тихо.

Застана неподвижно и се прицели в тила на бунтовника. От светлината на пламъците сянката му върху пикапа изглеждаше огромна. Не й обърна внимание. Беше се съсредоточил изцяло върху мишената си. Не биваше да допуска никаква грешка. Беше абсолютно наложително да запази самообладание, за да е сигурен, че ще улучи смъртоносно копелето.