Крис Райън - Господари на войната

Бойд свали бавно автомата си и вдигна ръце с обърнати към бунтовника длани, за да му даде знак, че се предава.

Бунтовникът му повярва. Блъсна настрани пленника и насочи пистолета си към Бойд. Не му остана време да си опъне ръката. Дани произведе един-единствен изстрел. Куршумът се заби в тила на либиеца, той полетя напред и падна по очи върху спечената земя.

— Добър изстрел — каза Бойд.

В подобни случаи тишината винаги изглеждаше странна. Мъртвешка. Дани почти не обърна внимание на страховитата гледка, която представляваше застреляният от него мъж — част от черепа му липсваше, а косата върху онова, което беше останало от него, се беше сплъстила от струящата от раната кръв. Съзнанието му беше заето с друго. Дали се бяха справили с врага? Дали все още не ги дебнеше опасност? Пленникът залитна назад, очевидно зашеметен от жестоката сцена, разиграла се изведнъж пред очите му. Дани го дръпна грубо на земята, а Бойд вдигна автомата си и огледа местността. Другият пленник продължаваше да скимти в пикапа, без да се показва. След пет минути Дани чу гласа на Томо в слушалката на радиостанцията си:

— Претърсихме селото. Празно е.

Бунтовниците бяха мъртви, но им оставаше да свършат още нещо.

Бойд реши, че трябва да се освободят от труповете.

— Страната е пълна с репортери, които се опитват да се доберат до някакви новини — каза той. — Ако попаднат на тези надупчени трупове, ще си осигурят дяволски добър материал за писане.

Беше прав. Новината за петнайсетте мъртви бунтовници и отсъствието на информация за провеждане на прочистваща операция от войските на НАТО в района щеше да се разпространи мълниеносно и щеше да даде повод за безброй спекулации. Дани си спомни, че беше чул някаква история за Отряд „А“ от времето на Първата война в Залива. Няколко момчета от SAS се натъкнали на група иракчани и успели да ги пленят. На едно от тях му причерняло пред очите и ги очистило до един. Тъй като не знаели какво да правят с труповете на иракчаните, войниците ги натоварили на един от автомобилите им, закарали ги навътре в пустинята и заложили две противотанкови мини с часовников механизъм под автомобила. А после потеглили обратно в нощта и оставили на страховитите мини да си свършат работата. Давали си сметка, че това, което правят, е много опасно, но решили, че след като труповете щели да изчезнат, едва ли някой би търсил обяснение за случилото се.

Явно и Бойд разсъждаваше по този начин. След кратък разговор с щаба той им съобщи какво ще правят по-нататък:

— Ще маркираме отново целта. Преминаваме към първоначалния план. Ако в района са останали някакви бунтовници, не трябва да им позволим да се приближат до мястото.

Томо и Петте корема бяха натоварени със задачата да охраняват пленниците. След като Томо смени гумата на пикапа, по която беше стрелял Дани, двамата с Петте корема качиха треперещите мъже в кабината. Те не бяха в състояние дори да говорят, а само трепереха на седалката и се взираха с празни погледи пред себе си.

— Откарайте ги далече оттук — каза Бойд. — Вече са изплашени достатъчно. Не е нужно да виждат останалото. Ще се срещнем в прикриващата защитна позиция веднага след въздушната атака.

След като пикапът се отдалечи, Дани и Бойд се заловиха за работа. Бяха им нужни около двайсет минути, за да приберат всички трупове в квартирата на бунтовниците. Труповете вече бяха започнали да се вкочанясват. Гледката беше потресаваща: зеещите страховито входни и изходни рани все още кървяха. Когато най-после успяха да ги струпат на куп в средата на помещението, Дани и Бойд изглеждаха така, сякаш бяха плували в река от кръв. По лицето на Дани бяха полепнали съсиреци и противната смрад, напомняща миризмата на метал, изпълваше ноздрите му. Той с облекчение напусна селото и тръгна заедно с Бойд към долината.

Придвижваха се бързо. Прекосиха откритото поле за петнайсет минути. След като взеха приборите от прикриващата защитна позиция, стигнаха до окопа и легнаха в него. Дани отново разпъна триногата и нагласи лазерния целеуказател върху него. Фокусира го върху сградата, в която бяха прибрали труповете на бунтовниците, а после Бойд за втори път през последните двайсет и четири часа се обади в базата, че атаката може да започне.

Вече не съществуваше причина тя да бъде отменена.

Изтребителят пристигна след двайсет минути. Тялото на Дани се разтресе от рева на реактивните му двигатели. Това обаче не беше нищо в сравнение със силата на удара на бомбата. Направлявана от лазерния лъч, тя се стовари право върху импровизирания гроб на бунтовниците. Първо проблесна светлина. После в пустинята отекна трясък и ги оглуши. Лазерният целеуказател падна от триногата. За миг Дани се вцепени от обхваналото го съмнение, че може би не е маркирал правилно целта и бомбата е паднала прекалено близо до тях. Напразно се тревожеше. Сред изригналия като гъба дим той видя как пламъците облизаха небосклона. Труповете вероятно бяха станали на парчета и се бяха овъглили.