Крис Райън - Господари на войната

— Идиотите като че ли се отегчиха — каза Бойд.

Дани погледна към целта. Двамата бунтовници бяха изчезнали.

— След като половината от хората на НАТО са по петите им, би трябвало поне да са нащрек.

— Не се впрягай, Снапър — изрече Бойд със своя дразнещ наставнически маниер. — Не трябва да говориш така, след като не знаем какво става. Може и да имат скрит наблюдателен пункт.

Преди Дани да успее да му отговори, радиостанцията му отново изпука.

— Изтребителят ще стигне до целта след петнайсет минути.

Бойд го предупреди:

— Ще стане шумно.

Дани се подразни от думите му. Бойд беше добър човек, но понякога се държеше надменно с него. „Може и да съм млад“, помисли си, „но не съм новобранец, който току-що е приключил военното си обучение в джунглата.“ Трябваше обаче да си държи устата затворена. Моментът не беше подходящ да чете конско на Бойд. Измърмори, че е съгласен с него, и продължи да наблюдава местността.

И да чака.

— Изтребителят е на пет минути от целта.

Дани отпи няколко глътки вода. Дрехите му бяха подгизнали от пот. Дяволски му се искаше да се измъкне час по-скоро от този задушен окоп.

— Изтребителят е на две минути от целта.

Видя, че пикапът се връща, този път откъм западната част на селото. Спря почти на същото място, но разположението на хората в него не беше същото. Трима бунтовници стояха прави до картечницата, докато останалите двама седяха, облегнати на страничната част на каросерията с гръб към наблюдателния им пункт. За разлика от другите, тези не бяха с куфии.

— Изтребителят е на една минута от целта.

— Нещо не е наред — каза Дани.

— Какво става?

Преди Дани да успее да му отговори, двамата мъже се изправиха на крака и той видя сините ленти с емблемата на ООН върху ръкавите им.

— Обади се да отменят атаката — каза Дани с напрегнат глас.

— Спокойно, Снапър…

— В пикапа има двама служители на ООН. Отмени атаката!

— Изтребителят е на трийсет секунди от целта.

— Умиротворителите са мъртви — каза гневно Бойд. — Забрави ли, че бунтовниците носеха шибаните им якета?

— Не можем да сме сигурни, че всички са мъртви. Бяха открити труповете на двама от тях. Ами, ако останалите двама все още са живи? Отмени атаката!

— Изтребителят е на петнайсет секунди от целта.

Бойд остави оптичния прибор на земята и се сниши, готов да посрещне експлозията. Дани обаче не сваляше очи от целта. Дали партньорът му беше прав? Може би мъжете с якетата с лентите също бяха бунтовници. Наблюдаваше ги как слизат от пикапа. Двама от въоръжените мъже ги последваха.

— Изтребителят е на десет секунди от целта.

— Обърнете се — опита се да им внуши Дани. — Обърнете…

Пое си дълбоко въздух. Единият от бунтовниците удари с юмрук мъжа, който беше пред него. Мъжът се свлече на земята.

— Изтребителят е на пет секунди от целта.

Дани се притисна до Бойд, грабна с дясната си ръка микрофона му, завъртя го към себе си и изкрещя:

— Отменете атаката! Отменете атаката!

Вече чуваше зад себе си рева на реактивните двигатели. Изведнъж той започна да отслабва, в последния момент изтребителят беше променил курса си. Бунтовниците със сигурност също го бяха чули. Двама от тях вдигнаха очи към небето, но махнаха с ръка, мислейки си, че преминава случайно в близост до селото. Слушалката на Дани изпука.

— Атаката е отменена! Атаката е отменена! Чарли алфа пет, надяваме се, че причината да поискате това е основателна.

Бойд се взираше в Дани, бесен и в същото време шокиран. Дани дишаше тежко. Посочи с пръст към селото и изсъска:

— Погледни!

Двамата мъже с якетата лежаха на земята, а тримата бунтовници ги удряха и ритаха. Единият от тях извади от джоба си качулки, коленичи и им ги нахлузи. Бойд вдигна автомата си. Дани тъкмо се канеше да го последва, когато във въздуха проехтя изстрел. Бунтовниците се изсмяха, махнаха качулките от главите на пленниците си и отново започнаха да ги ритат. Бойд свали оптическия си прибор и обърна микрофона към устата си.

— Нула, тук Чарли алфа пет. Открихме двама пленници, служители на ООН. Чакаме инструкции. Край.

Тишината в окопа беше също толкова потискаща, колкото и горещината, докато Дани и Бойд очакваха инструкции от базата. Наблюдаваха от разстояние как бунтовниците налагат пленниците и Дани имаше чувството, че го правят повече от скука, отколкото с някаква стратегическа цел.

— Добре, че се обади, приятел — каза най-накрая Бойд.