Крис Райън - Господари на войната

Откриха мястото след десет минути. На сателитната снимка то изглеждаше като триъгълна кухина върху южния бряг на долината, широка около седем метра и дълга около десет метра, с надвиснала над нея скала. Бяха преценили, че тя спокойно ще събере Томо и Петте корема, както и раниците на четиримата. Влязоха в нея, без да разменят нито дума, свалиха раниците и започнаха да изваждат от тях всичко, което щеше да им бъде необходимо за следващия етап на операцията: двете мини „Клеймор“, лазерния указател, кутията с оптическите прибори, сгъваемата стоманена сапьорска лопатка и конопеното маскировъчно покривало. Лицевата страна на покривалото беше боядисана в пясъчнокафяво, а върху опаката беше прикрепена телена мрежа, с която можеше да му се придава желаната форма.

След като приготвиха всичко, Дани се върна обратно в долината със сгъваемия нож в ръце. За пет минути успя да отреже достатъчно клонки, с които да покрият раниците. Когато се върна, те вече бяха подредени в обратен ред на реда, в който четиримата се придвижваха, с обърнати настрани ремъци. Ако им се наложеше да се изтеглят бързо, всеки щеше да вземе своята, без да му се налага да я търси. Дани разпредели клонките върху тях. При по-внимателно вглеждане сигурно щяха да бъдат забелязани, но все пак беше успял донякъде да ги скрие.

— И така, приятели — изрече с тих глас Бойд, — до разсъмване остават четири часа. Продължаваме към наблюдателния пункт.

Изминаха четиристотин метра. Бреговете на долината изведнъж станаха по-ниски. Когато, според показанията на джипиеса, вече наближаваха мястото, където трябваше да устроят наблюдателния си пункт, височината им достигаше едва три метра. Откриха едно място, което изкачиха без затруднение, а после се спуснаха надолу към равнината на пустинята. Петте корема носеше кутията с оптическите прибори. Легна на земята, извади прибора за нощно виждане, насочи го на юг и каза:

— Селото на бедуините се намира на около километър оттук. — Свали прибора и погледна към останалите. — Да се залавяме за работа.

Предстоеше им да направят малък окоп, от който да наблюдават селото, и ако установят, че в него има бунтовници, да извършат лазерна маркировка на целта. Почвата беше твърда. Дани разгъна сапьорската лопатка и започна да копае, Петте корема оглеждаше околността, а Бойд и Томо се заеха с мините. Размотаха проводниците и ги разположиха на разстояние сто метра една от друга по протежението на долината, обратно на посоката, от която бяха дошли. Когато Бойд и Томо се върнаха, Дани, потен и прашен, продължаваше да копае. След като приключи, останалите разстлаха пръстта и след половин час вече разполагаха с прикритие, достатъчно, за да събере двама души. Бойд разгъна маскировъчното покритие, оформи го така, че да не бъде съвсем гладко, сложи го върху окопа и каза:

— Добра работа. — На небето се появи облак, който закри луната и за първи път, откакто бяха слезли от хеликоптера, заличи сенките им от земята. — При това свършена за определеното време. — Погледна си часовника: 02:13. — Остават три часа и половина до разсъмване. Томо, върни се обратно в прикриващата защитна позиция и се заеми с комуникационната система. Петте корема, ти ще се разположиш в близост до нас и ще ни пазиш. Двамата със Снапър ще започнем да маркираме селото веднага щом се уверим, че в него има бунтовници.

Томо и Петте корема кимнаха безмълвно. Томо вдигна сапьорската лопатка и я сгъна, а после двамата с Петте корема изчезнаха безшумно в мрака.

— А сега да се поотпуснем малко — каза Бойд. — Не знаем дали после ще имаме тази възможност. Ако ти се дриска, можеш да свършиш тази работа. Окопът ще бъде зона, свободна от лайна, нали?

— Да — отвърна Дани.

На никого от двамата не му беше приятно да държи найлоновата торбичка, докато другият я пълнеше, но бяха доволни, че са успели да се облекчат. Дани повдигна покривалото, вкара инструментите в окопа и легна по корем, като остави автомата до себе си. Бойд се настани до него и дръпна обратно покривалото.

В окопа беше тясно и при най-малкото движение покривалото се разместваше. Трябваше обаче да подготвят уредите, докато не се е съмнало. Бойд подреди найлоновите пликчета с храната в празното място между двамата, което беше не повече от петнадесет сантиметра, а Дани разпъна малката тринога и постави върху нея лазерния целеуказател. После взе прибора за нощно виждане и го насочи към селото. То представляваше смесица от постройки, някои от които бяха постоянни, а други — временни. Успя да различи четири сгради с грубо измазани куполи, високи не повече от пет метра. Те бяха заобиколени от едноетажни къщи с плоски покриви. Спомни си от сателитната снимка, че селото е с площ около петдесет на петдесет метра. На двайсет метра от него под ъгъл от шейсет градуса спрямо наблюдателния им пункт беше паркиран автомобил. Доколкото Дани можеше да се ориентира от формата му, автомобилът беше Ланд Роувър. Не забеляза никакво движение около него. По това време на денонощието не очакваше да види хора. Не видя и никакви животни, което не беше нормално за едно бедуинско село. Този факт обаче не доказваше, че жителите му са били прогонени от него, нито, че в него има бунтовници.