Крис Райън - Господари на войната

Петсекундна пауза. А после познатият глас на командира на операцията — широкоплещест американски майор, който поддържаше връзка с командната зала в Херефорд, прозвуча съвсем ясно, сякаш беше на борда на хеликоптера:

— Пустинен скитник, отговорът е положителен. Операцията продължава.

След десет секунди вече летяха над сушата. Изоставен плаж. Пилотът изключи светлините на хеликоптера и полетът продължи на сляпо. През прозореца сушата под тях изглеждаше като раздвижен фотографски негатив.

Гласът на пилота прозвуча в слушалката на Дани:

— Добре дошли на черния континент, господа. До целта остават двайсет минути.

Дани извърна очи от прозореца. Бойд, Томо и Петте корема седяха смълчани със спокойни лица, подготвяйки се психически за кацането. Дани си повтори наум плана на операцията: след като слезеха от хеликоптера, трябваше да стигнат до мястото, избрано за наблюдателен пункт, откъдето щяха да проверят дали бедуините са прогонени от лагера си и дали в него има бунтовници. Ако се окажеше, че в селото наистина са се настанили бунтовници, щяха да направят лазерна маркировка на местността, за да бъде бомбардирана от въздуха.

Техните действия не бяха свързани пряко с нанасяне на каквато и да било вреда. За това щеше да се погрижи изтребителят, веднага щом приключеха с лазерната маркировка на местността, което обаче не означаваше, че операцията не крие опасности. Дори и да се взираше в сателитната карта, докато станеше кривоглед, човек не би могъл да разбере и половината от онова, което беше необходимо да знае за определения за кацане терен. Би трябвало да си идиот, за да си мислиш, че престоят в една страна, като Либия, не е свързан с никакви рискове. Преди осемнайсет месеца едно отделение на SAS беше разкрито от група фермери. Във Великобритания тази случка беше възприета откъм комичната й страна и беше дала повод за немалко шеги по адрес на Полка. За Дани тя означаваше, че на непознат терен може да се очакват всякакви изненади. Понякога случайно преминаващ през полето селянин можеше да прецака операцията не по-зле от заложена в него мина. Макар, че Кадафи вече беше заел хоризонтално положение, обстановката беше много опасна, защото бунтовниците се опитваха да съставят правителство, използвайки всякакви средства, а освен това страната беше пълна с жадни за сензационни новини репортери.

Отново се чу гласът на пилота:

— Току-що прелетяхме над главната магистрала. Един автомобил се движи в източна посока.

Бойд отвърна с равен глас и безизразно лице:

— Прието.

Картечарят на вратата разпери едната си длан, вдигна я нагоре и каза:

— Пет минути до целта.

Дани си погледна часовника. 23:08. Движеха се според графика. Четиримата изключиха радиостанциите си от комуникационната система на хеликоптера, вдигнаха раниците си от пода и ги нагласиха на раменете си. През отворената задна врата Дани успя да различи тъмната сянка на пустинята, простираща се на три метра под тях.

Картечарят на вратата беше стигнал до края на хеликоптера и беше вдигнал три пръста. Три минути до целта.

Две минути.

Една минута.

Дани сложи очилата си за нощно виждане. През тях всичко изглеждаше различно. Четирите отвора на очилата от пето поколение — по две за всяко око — му даваха възможност да вижда по-добре, защото увеличаваха обхвата на периферното му зрение. Пред него се разкри панорамата на кабината на хеликоптера. Задната врата и стените му бяха оцветени в зелено и черно. С очилата от по-старите поколения човек можеше да вижда само предметите пред себе си, сякаш гледаше през кутийка от бонбони „Смартис“. Всичко това беше останало в миналото.

Изведнъж звукът от двигателите на хеликоптера се промени. Машината се залюля, губейки бързо скорост, а после се разтресе и се приземи. Картечарят изрева, мъчейки се да надвика шума от двигателите:

— Кацнахме! Слизайте!

Екипажът нямаше търпение да напусне въздушното пространство на Либия. Желанието на Дани и тримата му партньори също беше хеликоптерът да излети веднага. Колкото по-дълго машината останеше на земята, толкова повече нарастваше рискът да бъдат разкрити. Бойд ги поведе към задната врата. Дани слезе и краката му заскърцаха по спечената почва. Бяха заобиколени от облак кафяв прах. Роторите на хеликоптера завихряха песъчинките и те светеха като ореоли над тях. Дани за миг се притесни. Сиянието му се стори прекалено ярко. Надяваше се, че са кацнали в дълбока долина, както беше предвидено в плана. Пустинята обаче беше тъмна и равна и сиянието можеше да бъде забелязано от няколко километра.