Крис Райън - Господари на войната

— Ще направим каквото можем, разбира се — отвърна уклончиво Карингтън и отново се усмихна. — Съжалявам за тази история с Таф Дейвис.

— Знаехте ли, че той е част от екипа на частната военна компания?

— Естествено.

— А защо не ми казахте?

Карингтън свали очилата си, отдалечи ги от себе си и ги разгледа, а после ги избърса с вратовръзката си, сложи си ги отново и отвърна: — Надявах се, че няма да ми се наложи да водя този разговор с теб, Блек. Сега обаче той е неизбежен. Сам ли си?

Дани кимна.

— След като бащата на Сорген и Асу беше убит в Париж, съпругата и децата на терориста, който беше алжирски гражданин, също бяха намерени мъртви. Първоначалната версия беше, че мъжът ги е убил, преди да пристъпи към терористичния акт, но впоследствие изскочи нещо любопитно. Френските следователи откриха следи от ДНК на един бивш войник от Френския чуждестранен легион — Лиам Скинър. Това име познато ли ти е?

— Много добре знаете, че ми е познато. Ако обаче искате да разговаряте с него, това няма как да стане, защото в момента той наторява пустинята.

— Струва ми се, че не съжалявам за този факт. Досието му не представлява вдъхновяващо четиво. Ще ти спестя подробностите за смъртта на децата на алжиреца.

Дани сви рамене. Каквото и да кажеше Карингтън за Скинър, не би го изненадало.

— Когато разбрахме, че съществува вероятност един от екипите на Таф Дейвис да участва в операцията, решихме да вземем предпазни мерки. Дори не сме подозирали, че е преминал на противниковата страна, но тъй като сме наясно, че служителите на частните военни компании подписват всевъзможни договори, ни беше нужна застраховка. И тази застраховка естествено беше ти.

— За какво говорите, по дяволите?

— Така е, Блек. Ти беше най-подходящият човек от Полка за тази цел. Нима не се учуди, когато те взехме директно от бойното поле, за да те направим командир на това отделение?

Дани нямаше отговор.

— Дейвис е дяволски добър войник — продължи Карингтън. — Прекалено добър, за да му позволим да разиграва британското правителство. Всъщност в момента той прави точно това и вече е време да осребрим застраховката си. Ти познаваш Дейвис най-добре. Ясни са ти способностите и методите му. Трябва да го намериш веднага и да го елиминираш заедно с останалите членове на екипа му. След като изпълниш задачата, ще те изведем от Сирия.

Дани стисна зъби, погледна в камерата и отвърна:

— Не мога да го направя.

— Това е заповед, Блек.

Образът на Таф, застанал пред палатката на Сорген, изплува в съзнанието на Дани. Той спокойно можеше да го спре, но го остави да избяга.

— Няма да го направя.

Карингтън замълча. От изражението върху лицето му личеше, че обмисля внимателно какво да каже. След десетина секунди той проговори отново:

— Тази ДНК е нещо забележително. Можеш ли да си представиш, че Скинър е бил идентифициран сред седеммилиардното население на света? Тя определено промени методите ни, но ти си прекалено млад, за да помниш. Бил си дете, когато беше сложено началото на рутинните анализи на ДНК. Жалко. Това изследване може би щеше да помогне да бъде открит човекът, който простреля баща ти. И майка ти, разбира се. Бог да я прости. — Карингтън отново замълча, а после добави: — Предполагам, че Бъкингам ти е казал.

Дани се ококори.

— Какво обяснение ти даде Таф Дейвис, след като го попита? Казал ти е, че някакъв стрелец от ИРА е проникнал в родилното отделение и е избягал, след като е убил майка ти и е ранил баща ти, нали? И че е била открита единствено униформата на санитаря, в която е бил облечен стрелецът, скрита в храстите на парка на болницата? — Карингтън кимна. — Всичко това е вярно. Не ти е казал обаче нещо, което той самият не знае. Около година след случката в Специалния отдел на Скотланд ярд бяха извършени изследвания на следите от ДНК по униформата. По нея все още имаше ДНК на родителите ти, но също и на мъжа, който я беше носил.

Мълчание.

— Знаем кой е стрелял по родителите ти, Дани. Разбрахме го, когато ти беше бебе. Не бих се изненадал, ако ти също дълбоко в себе си знаеш кой е.

Дани затаи дъх. Не беше подготвен да чуе онова, което се готвеше да му каже Карингтън. Тялото му се скова. А после го обзе някаква тъга, която сякаш се събра в една точка в гърдите му.

— Страхувам се, че това е неоспорим факт, Блек. Стрелецът е бил Дейвис. Той е убил майка ти. Той се е опитал да убие баща ти. Можеш също така спокойно да припишеш проблемите на брат си на него. Те определено произтичат от травмата, причинена от онова, на което е станал свидетел. — Карингтън се усмихна. — Чуй ме само. Говоря като психиатър, нали?