Крис Райън - Господари на войната

Десет метра.

Пет.

Трите коли пред него спряха.

В отсрещното платно беше останала само една кола и когато бариерата се вдигна, за да я пропусне, Дани се изкуши да завие рязко и да премине през нея, но се отказа, защото се опасяваше, че, ако го направи, половината сирийска армия ще тръгне по петите му. Не биваше да оставя никакви свидетели. Пресегна се над съседната седалка, свали прозореца и подпря цевта на автомата на вратата.

Бариерата пред него се вдигна и първата кола премина през нея. Втората кола се придвижи напред.

Единият от войниците се приближи до прозореца откъм шофьора и почука по него с приклада на автомата си. Вторият се придвижи до задната част на колата и я огледа подозрително. Двамата войници до другата бариера си приказваха.

Шофьорът свали стъклото. Войникът се наведе и му каза нещо. След петнайсет секунди бариерата отново се вдигна и колата премина през нея.

Дани остана сам с войниците. Погледна в огледалото. На около километър зад него се задаваше кола, която блестеше в маранята. Трябваше да действа бързо.

Придвижи се напред и спря пред бариерата.

Процедурата се повтори. Единият от войниците тръгна към задната част на пежото. Другият почука с приклада на автомата си по стъклото. Дани вдигна пистолета и свали стъклото.

Войникът се наведе и лицето му се показа през прозореца.

Дани стреля.

Кръвта шурна. Куршумът обаче повали назад войника, докато пробиваше челото му, и Дани не успя да види пораженията. Докато Дани отваряше вратата, долният й край се закачи в тялото на войника. Той го избута настрана и слезе. Всичко се случи толкова бързо, че преди да успее да реагира, вторият войник беше застрелян в гърдите.

Дани веднага се възползва от объркването на другите двама войници. Скри се зад пежото, подпря дръжката на пистолета върху покрива му и се прицели в тях. Единият се оглеждаше, чудейки се в каква посока да побегне, а другият беше вдигнал оръжието си. Дани не му даде възможност да го използва, поваляйки го на земята с един куршум в корема. Другият войник вече се отдалечаваше от бариерата. Дани стреля с предварение, куршумът срещна тялото на бягащия войник и той се строполи на земята.

Колата, която Дани беше видял в далечината, вече беше на петстотин метра от бариерата. Дани погледна към бетонната постройка и се зачуди дали в нея има войници. Прибра пистолета в калъфа, приближи се до отворения прозорец на пежото и взе автомата. Свали предпазителя и тръгна към постройката.

Разстоянието до нея беше петнайсет метра. Вратата й започна да се отваря бавно навътре. Дани пусна два къси откоса в нея и във въздуха се разхвърчаха трески. До постройката оставаха десет метра. Независимо от силата на изстрелите, вратата все още беше открехната само няколко сантиметра. Това означаваше, че нещо я подпира отвътре. Вероятно труп. Дори и в постройката да беше останал някой, той едва ли щеше да се осмели да мине през нея. Дани ускори крачка и заобиколи постройката. В този момент от задния й вход излязоха двама войници. След пет секунди те лежаха мъртви на земята.

Колата вече беше на двеста и петдесет метра от бариерата. Дани не би допуснал този, който беше вътре в нея, да даде описание на външността му и на пежото. Когато колата стигна на двайсет метра от него, той легна на земята и стреля. Колата буквално връхлетя в дъжда от куршуми. Гумите й гръмнаха, тя се обърна на сто и осемдесет градуса и с трясък се закова на място. Дани вече тичаше към бариерата. Вдигна я, скочи в пежото и потегли.

Вратата на килията на Клара се отвори. Тя се зарадва, защото успя да поеме глътка въздух, който не смърдеше толкова отвратително, но сърцето й се сви, след като различи силуета на мъчителя си.

— Мистър Бъкингам — изрече мъжът — е джентълмен.

Мълчание.

— Да, вече знаем името му. Каза ни го веднага. Каза ни и твоето име, Клара. Фактът, че и той се придържа към версията, която двамата с него сте измислили, е трогателен. Разбира се, той едва ли ще я повтаря дълго — користта винаги взема връх над достойнството, пък и не е зле да ти покажем как ще го накараме да я промени.

— Той казва истината — промълви Клара, хлипайки.

Мъжът не й отговори. Отстъпи встрани, за да даде възможност на други двама мъже — много по-едри от него — да влязат в килията. Клара изкрещя, когато мъжете заобиколиха труповете и я избутаха в коридора. Успя да види през сълзите, които капеха от очите й, че мъжете са сирийци. Нейният мъчител вървеше пред нея и тя виждаше само гърба му. Беше нисък мъж, облечен с широки памучни панталони и бежова риза.