Крис Райън - Господари на войната

След около час и половина камионът спря. Всички останаха на местата си в продължение на една минута, а после някой дръпна рязко вратите и Клара се стресна. Войниците ги изблъскаха навън. Двамата паднаха на земята. Клара извика от болка и веднага съжали, че е проявила слабост. Независимо от неимоверните усилия, които полагаше, баща й не беше успял да се пребори с ината й. По-скоро щеше да умре, отколкото да направи удоволствие на тези хора, като се пречупи.

Изправи се на колене и се огледа. Намираха се в задния двор на някаква триетажна сграда. Дворът беше квадратен, около десет на десет метра, заобиколен от петметрови стени, завършващи с телена мрежа. Преди металните врати да се затворят, Клара зърна въоръжения войник, който пазеше отвън. Чуваше се шум от коли — явно сградата беше разположена в оживен градски квартал. Двама от командосите се наведоха към нея и Бъкингам и ги изправиха на крака, а после ги преведоха покрай паркинга до една малка врата на гърба на сградата. От вратата започваше каменно стълбище, водещо към тъмно мазе. Единият от командосите бутна Клара надолу по стъпалата и тя едва успя да запази равновесие. После другият блъсна Бъкингам. Той залитна и я събори и тя се свлече в подножието на стълбището. Напълно отчаяна, но без да го показва, тя тръгна по тъмния коридор. Бъкингам крещеше като обезумял зад гърба й, но тя сякаш не го чуваше. Войникът я вкара в една стая без прозорци и след като заключи вратата, тя почувства облекчение от факта, че са я отделили от Бъкингам.

Облекчението й обаче продължи само миг — докато си пое дълбоко въздух. Миришеше ужасно. Застоялият въздух сякаш полепна по гърлото й. Започна да й се повдига. Вонеше на изпражнения и на развалено месо. Беше сигурна, че в стаята има нещо, защото забеляза някакви неясни очертания в средата й, но нямаше желание да разбере какво е то. Стисна с пръсти ноздрите си, пое си въздух на пресекулки и тръгна покрай едната от стените на стаята, а после покрай другата. Дванайсет на тринайсет крачки. Бетонни стени. Бетонен под. Клекна в ъгъла срещу вратата, покри си носа с тениската и хвана с ръце главата си.

След малко чу шумолене. Помисли си, че са плъхове. Явно бяха съвсем близо до нея. Скочи на крака и шумоленето спря.

Когато го чу отново, изпищя. Не успя да се въздържи. А после се развика, без да си дава сметка за думите, които излизаха от устата й. Не очакваше някой да се отзове на виковете й. В този миг чу превъртане на ключ в бравата и вратата се отвори. На прага се появи човешка фигура. Клара присви очи и на оскъдната светлина, която идваше от коридора, различи силуета на нисък, широкоплещест мъж. Различи също така сенките в средата на стаята, но нямаше време да ги разгледа, защото мъжът влезе и затвори вратата.

Клара не смееше да мръдне от мястото си. Чуваше единствено ударите на сърцето си и тежкото дишане на мъжа. Не виждаше нищо.

— Ти, разбира се, си шпионка.

Гласът на мъжа беше тънък и противен, но английският му беше добър. Клара отново почувства облекчение.

Но и този път за кратко.

— Знам какво си мислиш — продължи мъжът. — Мислиш си, че британското правителство ще използва дипломатически канали, за да те освободи. Трябва обаче да си наясно, че това няма как да стане. Никой не знае, че си тук. Просто ще те обявят за безследно изчезнала, което означава, че мога да правя каквото си искам с теб.

Мълчание.

— Мислиш си също така, че тъй като разполагаш със сведения, които бих искал да изтръгна от теб, ще те държа жива. В това отношение си права, но тази мисъл не трябва да ти служи като успокоение. Защото ще дойде един момент, в който ще ти се иска повече да не си жива. Защото мъченията, на които ще бъдеш подложена, ще бъдат непоносими. И тогава ще ми кажеш всичко — коя си, какво знаеш за предстоящите удари на бунтовниците срещу правителството, имената на другите агенти, които страната ти е изпратила тук, и местонахождението им. И ще ме молиш да те убия, а аз ще изпълня молбата ти.

— Но аз съм просто лекарка и…

— Трябва да отбележа — продължи мъжът, — че никак няма да ми бъде трудно да те докарам до състояние, в което няма да ти се иска да живееш повече. Аз си харесвам работата. Тя ми доставя удоволствие. Роден съм в Кент и израснах там, но в Тънбридж Уелс умения, като моите, не се търсеха, ето защо се озовах тук. Господинът в съседната стая лесно ще рухне. Усещам го. Ти обаче притежаваш малко повече сила от него. Радвам се, че е така, скъпа, не само заради себе си, но и заради своите помощници. Трудно се намират изкусни палачи — имам предвид онези, които наистина умеят да причиняват болка, а не зверовете, които я използват просто като средство, а освен това изкусните палачи лесно се отегчават. — Въздъхна театрално. — Ние сме като наркоманите. Бързо забравяме за предишната доза и мислим единствено за следващата.